ПОЗНАНИЕ


Време е да се одобрят Mеждународни Oдиторски Стандарти (МОС) за прилагане в Европа: Перспективата на развиващите се пазари

От Метка Духовник
Източник: Taylor & Francis: Accounting in Europe

Целта на статията е да подкрепи приемането на Международните одиторски стандарти (МОС) от гледна точка на развиваща се пазарна икономика. Посочвайки проблемите пред словенския одитен пазар, като пример за малък пазар, статията се опитва да докаже предимствата от възприемането на МОС, както за развиващите се пазарни икономики, така и за европейския пазар като цяло. В същото време, статията подчертава значението на единен одитен подход за общото качество на одита в Европа, както и третирането на развиващите се пазарни икономики като равноправен партньор в международните организации, които определят одиторските и счетоводните стандарти като необходимо условие, за да бъдат приложими тези стандарти за по-слабо развита пазарна среда.

1. Въведение

Директива 2006/43/ЕО за задължителните одити на годишните и на консолидираните отчети (Директивата) изисква одиторите и одиторските фирми в държавите членки на Европейския съюз (ЕС) да извършват на задължителните одити на базата на международните одиторски стандарти. Директивата от 2006г. предполагаше, че такива одиторски стандарти щяха да бъдат приети от Европейската комисия в близкото бъдеще и биха позволили държавите-членки да налагат допълнителни изисквания, свързани със задължителните одити на годишните и консолидираните отчети за периода до юни 2010 година. Този период вече изтече и би могло да се очаква, че одобрените европейски одиторски стандарти са вече въведени, но за съжаление, това не е така. В статията се опитвам да анализирам възможните причини и последствията от ситуацията от гледна точка на развиващата се словенска пазарна икономика.

2. Исторически преглед

Понастоящем единственията качествен набор от международни одиторски стандарти са Международните одиторски стандарти (МОС), издадени от Съвета за международни одиторски и качествени стандарти (IAASB) на Международната федерация на счетоводителите (IFAC). Въпреки че през 1977 г. IFAC започна работа с всички обичайни проблеми на една международнат организация, от 1990 г. тя постигна успех, особено в областта на одита. През 1991г., Международният комитет по одиторски практики (IAPC), днешната IAASB, преименува своите международни одиторски указания на международни одиторски стандарти, защото терминът „стандарт“ по-добре отразява позицията и правомощията на IFAC (Humphrey, 2007b). През 1994г., IAPC издадоха актуализирана кодифицирана версия на МОС (Humphrey, 2007a). Това даде възможност за по-слабо развитите и/или по-малките страни като Словения да приемат международно признати стандарти, тъй като те не разполагат с достатъчно човешки и финансови ресурси, за да разработят свои собствени одиторски стандарти. По това време Словения (след като получи независимостта си) започна своята трансформация от планова към пазарна икономика. Поради тази причина, някои важни закони влязоха в сила през периода 1991-94. На база на първия словенски одиторски закон през 1993г., първият кодифициран основен набор от МОС стана задължителен. След 1993г. МОС бяха преведени на словенски език и днес са задължителни в текущата им версия. В същото време, Словения стана член на ЕС през 2004 г. и оттогава е задлъжена да прилага европейското законодателство.

Както е описано в Декларацията за поверителност (2009) на Fédération des Experts Comptables Européens (FEE - Европейска федерация на счетоводителите), през 2004 г. FEE стартираxa проект, предназначен да подобри яснотата на нейните изявления. След завършването на проекта през март 2009г., крайният резултат беше пакет от 37 изяснени стандарта, от които 19 МОС и Международният стандарт за качествен контрол (ISQC) 1 бяха променени предимно по отношение на тяхната форма (преработени); 16 МОС бяха променени както по форма, така и по съдържание (преработени и променени), и един нов стандарт, адресиращ комуникационните недостатъци във вътрешния контрол, бе приет. Във връзка с това бяха въведени преработени изисквания, по отношение най-вече на:

  • ясно разграничаване между "Достоверно представяне" срещу "Законово съответствие";
  • писмената и устната комуникация на одитора с ръководството и лицата, натоварени с общо управление;
  • същественост на одита - изискваща професионалната преценка да бъде регулирана по такъв начин, че да даде възможност за правилно разбиране на концепцията от страна на одитора;
  • одитиране на „счетоводни оценки“ – ясно дефиниране на понятието "счетоводна оценка" и третирането му в одиторските процедури;
  • много по-добра и по-ясна дефиниция на свързаните лица;
  • одит на групови финансови отчети - предлагайки много по-добра и много по-обстойна подкрепа за решенията, посочени от Директивата (вж. IFAC, 2008, 2010a за подробности)

Анализирайки проекта за яснота, веднага се вижда, че изяснените МОС са по-добре организирани и по-подходящи в съдържанието си от по-ранните МОС. Освен това, те се прилагат за всички одити на финансови отчети за периодите, започващи на или след 15 декември 2009 г. Независимо от това, Европейската комисия (ЕК) все още се въздържа да ги одобри, въпреки че неофициално предложи преводният процес на изяснените МОС да се извърши от професионални институции в държавите-членки до края на първото тримесечие на 2010г.- но без техническа и финансова подкрепа. Това предложение поставя държавите-членки в неравностойно положение по два различни начина:

  • първо, различно третиране за англоезични страни и не-англоезични страни в ЕС; и
  • второ, като се вземе предвид, че изискваните усилия по превода са едни и същи, независимо от големината на страната, относителните разходи за превод са по-големи за по-малките държави-членки.

За страна като Словения, с население от 2 милиона души и приблизително 120 практикуващи сертифицирани одитори, предложението за превод на ЕК представлява поемането на значителна техническа и финансова тежест. С подкрепата на Световната банка и благодарение на доброто сътрудничество на Slovenski inštitut za revizijo (SIA - Словенски  одиторски институт) с IFAC и FEE, висококачествeн превод на изяснените МОС бяха завършени до края на първото тримесечие на 2010г. (за сравнение IFAC News, 2010 г.,стр.4.).

3. Изяснените МОС в eвропейската среда

При липсата на унифицирани одиторски стандарти в рамките на ЕС, въпросът е колко различни набори от одиторски стандарти могат да бъдат отразени в одиторските доклади на публичните компании на един и същ регулиран пазар в държавата-членка. За да се обясни колко далеч могат да стигнат такива разлики, необходимо е да се анализират не само разликите между приетите в различни страни-членки одиторски стандарти, но и тяхното практическо приложение и на ефективността на процедурите за контрол на качеството. Докато в този исторически момент е трудно дори да се приемат МОС, то е невъзможно да се предвидят стандартизирани процедури за контрол на качеството. Поради тази причина ще се опитам да анализирам колко различни могат да бъдат одиторските стандарти спрямо МОС в страните-членки.

Програмата на IFAC Member Body Compliance Program (IFAC, 2010b) определи осем европейски държави членки (България, Кипър, Естония, Латвия, Малта, Румъния, Словакия и Словения), където националното законодателство изисква използването на МОС, издадени от IAASB при одитирането на финансови отчети с общо предназначение, което означава че няма отделни местни одиторски стандарти. В пет страни-членки (Чехия, Унгария, Ирландия, Люксембург и Обединеното кралство) националните институции са приели МОС като одиторски стандарти, които се използват в страната, което означава, че няма отделни местни одиторски стандарти. В девет страни-членки (Дания, Финландия, Франция, Германия, Италия, Холандия, Полша, Португалия и Швеция), МОС са общо приети като местни стандарти, но с някои допълнителни национални модификации към тях; промените, ако има такива, са уточнени да бъдат в съответствие с духа на модификационната политика на IAASB (IAASB, 2006). За още пет страни-членки (Австрия, Белгия, Гърция, Литва и Испания), наличната информация не позволява оценка на това, дали процесът на местното прилагане е приемливо за момента, или дали модификации или други разлики от МОС отговарят на изискванията на модификационната политика на IAASB, или дали декларираното сходство с МОС е все още цел, която не е постигната все още.

Като сравним резултатите на IFAC с малко по-ранните резултати на FEE (2006), които се опитаха да установят дали националните одиторски стандарти са били тясно свързани с МОС (напр. чрез превод или ограничена трансформация), откриваме, че за осем страни-членки в първата група, когато законодателството изисква използването на МОС, резултатите са едни и същи, с изключение на естонските одиторски стандарти, за които проучването на FEE от 2006г. заявява, че не са били тясно свързани с МОС.

За пет държави членки, според IFAC, където институциите са приели МОС, резултатите от проучването на FEE са подобни и показват тясна връзка с МОС.

Девет страни-членки от програмата на IFAC за съответствие, които са направили национални модификации на МОС, са най-вече обявени от проучването на FEE, като ползващи националните одиторски стандарти, които са тясно свързани с МОС. Изключенията са Полша и Португалия, които са обявени в проучването на FEE, като ползващи одиторски стандарти, които не са тясно свързани с МОС. Във всеки случай, вероятно националните стандарти в тези страни постепенно се доближават до МОС, което става все по-очевидно през последните години.

В последната група от петте страни-членки, резултатите са неясни за Австрия и Испания. Докато според IFAC наличната информация не е достатъчна да оценени процеса на приемане, за целите на изследването на FEE  тези две държави са обявени като ползващи национални стандарти, тясно свързани с МОС.

По отношение на текущия процес на превод на стандартите, IFAC News (2010) предполага, че преводите на изяснените МОС на IAASB са били одобрени за публикуване на няколко езика от Генерална дирекция за преводи (DGT) на ЕК. През август 2010г., финализираните преводи на 36 МОС и МСКК 1 били на разположение в седем официални езика на ЕС (английски, което е изходния език на стандартите, фински, литовски, румънски, словашки, словенски и шведски). DGT сама е направила превода на малтийски език, въпреки че все още не е публикуван.

Въпреки това, малко страни-членки са завършили преводния процес и по този начин не са добре подготвени, за да използват изяснените МОС от ефективната дата. Въпреки това, поне тези страни, където МОС са задължителни на правно основание, трябва да ги използват за задължителния одит на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2009г. В рамките на европейския капиталов пазар, тези страни срещат други, използващи различен набор от одиторски стандарти с различни изисквания и обяснителни материали, което също води до по-различна форма на одиторски доклад.

4. Перспективата на развиващите се пазари

Можем да се съгласим, че одиторските стандарти в почти всички страни от ЕС са тясно свързани с МОС. В същото време, ние не знаем точната дефиниция на "тясна свързаност". Въпреки това, без подробен анализ, не е разумно да се отсъди кои страни от ЕС са се придържали към първоначалната дата, на която изяснените МОС би трябвало да са влезли в действие. От друга страна, анализът е почти невъзможен, тъй като доста страни от ЕС са в очакване на действие от страна на ЕК. Можем да предположим, с висок процент на сигурност, че изяснените МОС са били използвани (поне формално) за одити на финансови отчети през 2010 в страните от ЕС, идентифицирани от програмата на IFAC за съответствие (Compliance Program) като страните, където законодателството изисква използването на издаденитео от IAASB МОС (България, Кипър, Естония, Латвия, Малта, Румъния, Словакия и Словения). Тези страни принадлежат към специална група в рамките на ЕС с няколко прилики. Повечето от тях влязоха в ЕС през 2004 г., с изключение на България и Румъния, които влязоха през 2007 година. Включените нации (с изключение на Румъния) са малки, като и броят на регистрираните одитори (вж. Таблица 1 за подробности). 

Държава

 

Население (млн)

Брой на регистрирани одитори

Приети в ЕС през 2004

Кипър

0.8

450, регистриран с ICPA

 

Естония

1.3

376 одитори, физически лица

 

Латвия

2.3

150 сертифицирани одитори

 

Малта

0.4

690 със сертификат за практикуване

 

Словакия

5.4

818 лицензирани одитори

 

Словения

2.0

184 сертифицирани одитори

Приети в ЕС през 2007

България

7.6

570, регистрирани с ICPA

 

Румъния

21.5

1536 индивидуални одитори

Освен това, не всички одитори са непременно практикуващи одитори. В Словения, някои работят, например, в университетите, в Сметната палата, в бизнеса или като вътрешни одитори.

В противен случай, всички страни в списъка са развиващи се пазарни икономики, с кратка традиция в областта на търговския одит, и с подобна политическа предистория (сравни Cassar and Ittner, 2009г.,стр.337). Произходът на одита в тези страни бил много близък на това, което било описано за Русия (Mennicken, 2010г., стр. 356).

Въпреки това, докато литературата е включила подробни дискусии за това дали емитентите на международните счетоводни и одиторски стандарти са по-силно повлияни от "англо-американския" подход за финансовата отчетност или европейско-континенталния подход (виж, напр. Flower, 1998; Cairns, 1998; Nobes, 1998), не е имало дискусия за влиянието на тази трета група на страните в процеса за създаване на международни стандарти. Освен това, тези страни са много слабо представени в международните счетоводни и одиторски органи, въпреки че срещат сериозни проблеми във връзка с използването на Международните стандарти за Финансово Отчитане (МСФО) и МОС.

5. Възможни затруднения, произтичащи от неприемането на МОС в Европа

Разбира се, преводът е само първата стъпка за въвеждане на МОС. В Словения, паралелно с процеса на превод, SIA започна образователни дейности, свързани с изяснените МОС, но това не беше възможно да се направи много детайлно, преди преводът да бъде завършен през пролетта на 2010 година. По същото време други два очаквани въпроса били поставени:

  • Как съответствието с изяснените МОС се адресира от съществуващата методология за одит?
  • От къде може да се набави одиторски софтуер, който да е съвместим с изяснените МОС?

В Словения няма доставчици на одиторски софтуер. Очаквайки, че МОС ще бъдат одобрени за ЕС, Словения се надяваше да бъде в състояние да избере доставчици на одиторски софтуер в рамките на европейския пазар. Сега когато одобрението е отложено, надеждата за намиране на полезен инструмент за подпомагане на одиторски процедури в малки словенски одиторски фирми в конкурентния европейски пазар изчезна. Въпросът е дали малките развиващи се пазарни икономики като Словения, които въвеждат МОС като задължителни, ще могат да реализират предимствата на изяснените МОС без подходящата техническа и професионална подкрепа.

Трябва да сме наясно, че в страна като Словения има много по-малко потребители на одиторски софтуер и одиторска методология, отколкото потребителите на МОС. Тъй като големите международни фирми (Deloitte, Ernst & Young, KPMG и PWC ("Голямата четворка")) покриват около 60% от одиторския пазар, заинтересованите потребители на одиторски софтуер са малки словенски одиторски фирми със средно около 80 одитори. По отношение на съответствието на одиторската методология и софтуер с МОС, тези малки словенски одиторски фирми не могат да разчитат на помощта от международни мрежи, какъвто е и случаят с образователния процес. От друга страна, разработката на одиторски софтуер с интегрирана одиторска методология би изисквала сравнително добре организиран и скъп проект, с огромен обем одиторско и техническо познание. Този проблем е съществувал и в миналото и става все по-голям година след година, достигайки своя връх с въвеждането на изяснените МОС.

Въпреки това, одиторската методология и одиторския софтуер биха решили само част от проблемите, доколкото те осигуряват по-скоро техническа, отколкото съществена подкрепа на одиторския процес. Тяхното предимство е, че остават одитора без друг избор освен да премине през всички необходими стъпки на одиторските процедури и да подкрепи своята преценка с достатъчно и уместни одиторски доказателства. Недостатъкът е, че те не дават насоки за това какво представлява подходяща професионална преценка и как тя следва да се прилага от одитора по време на одиторския процес.
 
За новоразвитите пазарни икономики, професионалната оценка е особено решаваща при одитирането за справедлива стойност на счетоводните оценки, тъй като пазарните условия в тези икономики не отговарят на дефиницията за справедлива стойност. Въпросът е как одиторът може да приложи професионална преценка в случая на словенския капиталов пазар, който се е доказал като неефективен, дори в олекотената дефиниция на хипотезата за ефективните пазари (Mramor and Valentinčič, 2001г.,стр.79).

Поради тяхната сложност, отговорите на въпросите за справедлива оценка в Словения са доминирани преди всичко от одиторите от големите международни одиторски мрежи. Докато никой не може да каже, че те не са в съответствие с МОС, може да се спори, че те не са винаги подходящи при конкретните обстоятелства. Например, въпреки че това е позволено от МОС, рядко един одитор би заключил, че неточността на счетоводната оценка на справедливата стойност е толкова голяма, че критериите за приемане в IFRS не са изпълнени и не може да се направи оценка на справедливата стойност. Причината за това се дължи мже би на централизираното обучение на одиторите, принадлежащи към международните мрежи. Тези одитори предимно разчитат на обстоятелствата в развитите пазарни икономики. Във всеки случай, трябва да се признае, че огромно количество знания е концентрирано вътре в международната мрежа от фирми, които съвместно изследват проблеми и споделят решения. Обаче, малките одиторски фирми на развиващите се пазари и институти или камари са неспособни да финанансират участието на свои представители в международни организации, и поради това не могат да представят своите специфични проблеми пред по-широка регулаторна аудитория. Ефектът от товa е, че одитите в развиващите се пазарни икономики, дори и правени от "Голямата четворка", са с по-ниско качество, отколкото биха могли да бъдат.   Това не означава, че МСФО и МОС не са полезни в тези страни, но със сигурност означава, че трябва да се прилагат по различен начин.

Без положителния ефект от развитата пазарна среда, одиторският процес в развиващите се пазарни икономики на основата на задължителните изяснени МОС може да се превърне в процес, предназначен само за задоволяване на пазара с одиторска информация, независимо от реалната истинност и точност на финансовите отчети. Ако вземем назаем философската класификация на счетоводителите за одитори на Macintosh, можем да спорим, че това би могло да доведе до по-голям брой “формални“ одитори (BSers), които взимат финансовите отчети, изготвени въз основа на предписаната финансово-отчетна рамка и изпълняват одиторски процедури, имат предвид официалната концептуална рамка, следват отблизо групата на официалните одиторски оценки и постановленията на институции като публични надзорни органи, агенции за ценни книжа, централни банки и застрахователни надзорни агенции, и създават стандартни одиторски доклади по финансовите отчети. Въпреки това, по същество те са "безразлични към истинността на предмета на анализ" (Macintosh,2009, стр.157-158). Формалната природа на одиторите се увеличава в средата, където законодателството е неясно и много власт се концентрира в държавните служители, които тълкуват закона (за сравнение: Sucher and Bychkova,2001).

6. Възможни решения

Възможни решения и тяхната реализация могат да бъдат намерени в три различни сфери:

  • одиторски софтуер с интегрирана одиторска методология;
  • решения, съдържащи се в международните стандарти и правила; и
  • образование.

6.1. Одиторски софтуер с инрегрирана одиторска методология

Поради ограничените си размери и финансови ресурси, единственият начин за словенските и други одитори от развиващие се пазари да получат по-добра техническа подкрепа за тях е да си сътрудничат чрез професионални институции на международно ниво и да се потърси един или повече софтуерни доставчици, предлагащи МОС - съвместим софтуер с интегрирана методология за одит. В рамките на такова международно сътрудничество, одиторите на развиващите се пазари би трябвало да се включат в оценката и по-късно в разпространението на подходящ одиторски софтуер.

6.2. Решения, съдържащи се в международните стандарти и правила

Малките развиващи се пазарни икономики несъмнено се нуждаят от по-голямо участие в международните счетоводни и одиторски организации, за да направят решенията осъществими. Решенията подготвени от развитите страни не са винаги полезни за малките държави - ​​с различните рискове и неактивни пазари - дори ако са били подготвени за тях.

Проблемът, пред който са изправени одиторите от развиващите се пазари, одиторските фирми и професионалните институции, е че те не разполагат с достатъчно човешки и финансови ресурси, за да бъдат представени в международните организации. Единственият начин да постигнат успех в това отношение е чрез мрежата на "Голямата четворка". Обаче, когато те станат част от тях, те вече не са представители на малкия вътрешен пазар, а по-скоро представят политиката на международните мрежи. Поради тази причина би било много полезно, ако международните институции ясно дефинират целите на тяхната ефективно насочена финансова подкрепа. Тези цели трябва да бъдат създадени въз основа на подходящи професионални изследвания. Да питаш министерствата за приоритетите, без да си наясно от какво професоналният сектор има нужда, обикновено (поне отчасти) е загуба на пари. Целите трябва да бъдат посочени предварително, така че да се даде възможност на министерствата в малките развиващи се пазарни икономики да избират цели, съответстващи на професионалното развитие.

Финансовата подкрепа за специалисти (не за държавни служители), за да участват в международните организации, би направила решенияta на тези организации приемливi не само в развитите страни, но и за развиващите се пазарни икономики.

6.3. Обучение

В развиващите се пазарни икономики изглежда, че е достигнато ниво, при което е възможно да са изпълнени формално всички изисквания на Директивата, без обаче да е изградена ефективна система за обучение. Проблемът започва с основното образование, осигурено от университетите, където студентите се запознават с англо-американските модели за оценка и техниките без да им бъде показана тяхната действителна полезност в местните условия. От друга страна, университетските програми в областта на одита са заети най-вече с одиторските правилата и не обучават студентите как да използват различни математически и статистически методи за целите на одита. Истинско предизвикателство за университетските преподаватели в развиващите се пазарни икономики е да представят комбинирано изследване на одита и математически/статистически методи, които са подходящи за конкретните обстоятелства.

Вторият проблем на късното професионално развитие е тясно свързано с липсата на подходящ одиторски софтуер, с интегрирана методология за одит, за да бъде на разположение на настоящите и бъдещите сертифицирани одитори. Поради тази причина, професионалните институции от развиващите се пазарни икономики усилено търсят подходящ софтуер в съответствие с изяснените МОС, за да демонстрират пред практикуващите как одиторският процес може да бъде ефективно подпомаган.

Третият проблем в областта на образованието е как да се насърчи образованието във формата „Обучи обучаващите“ ("Train the Trainers"), обикновено финансирано от международни фондове. Образованието често се организира в пирамидална система, където на първо ниво са обучаващите, идващи от добре развита пазарна среда, които обучават преподаватели от второ ниво с по-малко знания. Това второ или дори трето ниво преподаватели идват в развиващите се пазарни икономики да преподават. В такава система, първоначалните знания от първо ниво рядко може да се прехвърлят коректно. Освен това, колкото по-слабо е развита средата, толкова повече знания се изискват, за да намери най-доброто решение.

В подхода  „Обучи обучаващите“ би било необходимо за местни специалисти - чиито знания не бива да се подценяват - да се свържат със специалисти от първо ниво или вместо това да бъдат обучавани като  обучаващи се от второ ниво, които могат да обменят информация с обучаващите от първо ниво и да обменят знанията по начин, приложим към обстоятелствата на развиващата се пазарна икономика. Например, няма полза някого с опит в американското счетоводство да обучават одитор от "Голямата четворка", който първоначално идва от, да речем, полската счетоводна традиция, който да обучава словенците да използват МОС. Това е така, защото одиторът на второ ниво вероятно e повлиян от неговата или нейната собствена счетоводна традиция в разбирането на международните правила. Пряката комуникация е необходима и в същото време е единственият начин да се намерят най-добрите решения в конкретната среда.

Одобрението на МОС в Европа не може само по себе си да реши проблемите на развиващите се пазарни икономики. И все пак това може да доведе до единен одиторски европейски пазар с одиторски инструменти и продукти, достъпни за всички страни в Европа, и да предложи на развиващите се пазарни икономики основа за обединяване на усилията да се повлияе върху решенията на създателите на международните стандарти; и разработването на образователни програми и решения, приложими при обстоятелствата на неактивните пазари.

7. Ползите от европейските пазари като цяло

Развиващите се пазарни икономики са само част от европейския пазар. Поради тази причина, предимствата на изяснените МОС би трябвало да се демонстрират на европейско ниво, за да се стимулира одобрението на стандартите. Въпреки че, емпиричният анализ е невъзможен без да се използват изяснените МОС, различните автори (като Baker и др., 2001, Combarros 2000; Van Der Plaats, 2000; Whittington, 2005) са предложили доста аргументи в подкрепа на включването на МОС в европейското законодателство.

Ситуацията в Европа е добре демонстрирана от Jeppessen (2010,стр.191): "В момента международната счетоводна професия изглежда предпочита да преодолява съпротивлението към поставянето на одиторски стандарти с помощта на две други форми на представяне, наблюдение и публичен надзорен съвет." Ефективността на тези два инструмента за качеството на одита едва ли може да бъде доказано, особено в развиващите се пазарни икономики, където публичните надзорни органи често са държавни агенции. Дори в САЩ, анализирайки проверки на одиторски фирми, откакто Надзорния съвет върху счетоводството на публичните дружества (PCAOB – Public Company Accounting Oversight Board) започнаха да провеждат инспекции, показва, че по-малко се знае за качеството на одиторската фирма в рамките на новия регулаторен режим (Lennox and Pittman, 2010)

Проблемът, често излаган в Европа – а именно, че дали единната мярка на изяснените МОС пасва на всички одиторски клиенти - е надценен и не е реален проблем дори за малките рзвиващи се пазарни икономики. Трябва да е ясно, че ние не говорим за счетоводни, а за одиторски стандарти, използването, на които зависи от размера и сложността на клиента. С размера на клиента и сложността на дейността му, проблемът за мащабиране на МОС в одиторската процедура се разрешава от само себе си.

8. Заключение

Въпреки че мнението на специалист от развиваща се пазарна икономика може да бъде предубедено, ситуацията на европейския пазар изисква незабавни действия, за да се поддържа подходящо ниво на одиторското качеството в Европа като цяло. Факт е, че понастоящем изяснените МОС са най-добрият наличен инструмент за уеднаквяване на одиторския подход в европейска среда и за предприемане на необходимата втора стъпка след приемането на МСФО. Ако Европа чака за алтернативно решение, то може да се случи така, че поради забавянето в прилаганет на решението, цялостното качество на европейската одиторска професия няма да е на едно ниво с качеството на одитите в останалата част на света.


Време е да се одобрят Mеждународни Oдиторски Стандарти (МОС) за прилагане в Европа: Перспективата на развиващите се пазари | NOVACON ПОЗНАНИЕ | NOVACON, The Payroll & Accounting Company