ПОЗНАНИЕ


Да направим по-добър отчет за доходите

Ако нито компаниите, нито инвеститорите намират отчетените печалби съгласно общоприетите счетоводни принципи за полезни, то тогава е ясно, че е време за нов подход.

ноември 2013 | от Ажай Жаганнаф и Тим Колер
Източник: McKinsey

Годишният отчет на доходите на една компания би трябвало да бъде прозрачно оповестяване на нейните приходи и разходи, които инвеститорите могат лесно да тълкуват. Повечето обаче не са такива, което в голяма степен се дължи на това, че приходите и разходите класифицирани в съответствие с общоприетите счетоводни принципи (GAAP) могат да бъдат трудни за интерпретиране. В действителност, много опитни инвеститори споделят с нас, че им се налага да преработят официалните отчети, за да се извлекат нещо, което може да служи  като отправна точка за оценка на бъдещи резултати. В отговор на това, много компании - включително всички от 25-те най-големи нефинансови компании, базирани в САЩ – все по-често включват някаква допълнителна форма на отчет на доходите извън формата и изискванията на GAAP, която използват, за да дискутират финансовото си представяне с инвеститорите.

Елиминирането на тези дублиращи се усилия би трябвало да е лесна задача. Ако преразгледаме базирания на GAAP отчет на доходите от практична гледна точка, то бихме го разделили на две части: повтарящ се оперативен приход в първата част и не-оперативни доходи или разходи или неповтарящи се елементи, във втората част. Подобна структура би представила на инвеститорите по-ясно обобщение на приходите и разходите. Това би било и в съответствие с два основни принципа за представянето на информация във финансовите отчети, предложени от съвместен проект на Съвета за финансово-счетоводни стандарти (Financial Accounting Standards Board - FASB) и Съветът по международни счетоводни стандарти (International Accounting Standards Board - IASB) през 2010 г., в които се посочва, че информацията във финансовите отчети трябва да се представя "по начин, по който я деагрегира така, че да е полезна за прогнозирането на бъдещите парични потоци на дружеството" и "да описва пълна финансова картина за дейността на дружеството."

Проблемът с отчетa за доходите, базиран на GAAP

Стриктното придържане към концептуалните принципи за отчетност, често води до объркване и изкривявания в отчета за доходите. Например, когато компаниите придобиват бизнес GAAP изискват част от разликата между покупната цена и текущата пазарна стойност да се задели като нематериален активи. След това се изисква компаниите да амортизират стойността на тези активи за определен период от време, намалявайки техните бъдещи печалби - по същия начин, както компаниите биха амортизирали материални активи. Изчислението е теоретично издържано, но не дава никакво знание за изскуемите бъдещи инвестиции. Годишната амортизация на придобитите нематериални активи е непаричен разход и, за разлика от материалните активи, компаниите или не ги заместват или, ако все пак инвестират в тези активи, то тези инвестиции се показват като разходи, а не в баланса.

Не е изненада, че не сме виждали никой инвеститор или компания, които да използват амортизацията на нематериалните активи за целите на анализ или оценка. Повечето опитни инвеститори, с които разговаряме, ни казват, че те добавят стойността на амортизациите на тези нематериални активи обратно в дохода, когато анализират представянето на компанията - както правят и повечето от фирмите, които съставят и отчет, който не е базиран на GAAP.

По-големият проблем на GAAP е акцентът върху това да се даде едно число, нетния доход, който би трябвало да е полезна информация за компанията, както и за нейните инвеститори и кредитори. Но опитните инвеститори не се интересуват от отчетения нетен доход. Те искат да научат неговите компоненти - или, по-специално, да могат да разграничат оперативните елементи (продажби към клиенти, намалени със себестойността на продажбите) от неоперативни елементи (лихвен приход или разход). Инвеститорите искат и да знаят кои елементи са повтарящи се, и кои са еднократни (примерно, разходи по преструктуриране). И накрая, кои елемети са истински, и кои (като амортизацията на нематериалните активи) са само счетоводни концепции.

Непретенциозно предложение за преразглеждане на изискванията на GAAP

Би било улеснение за всички, ако самите изисквания на GAAP се променят, така че да изискват това, което компаниите и инвеститорите използват, след като направят всичките промени, вместо да карат всички да вършат работата по два пъти. Това не би изискало големи промени; просто да се разделят оперативни и неоперативни елементи по стандартизиран начин и да се комбинират придобитите нематериални активи с положителната репутация, без да се амортизират. Подобен подход би дал възможност на инвеститорите бързо да разберат реалните печалби и оперативното представяе на компанията. Това би им дало необходимите детайли, за да оценят икономическото значение на неоперативни и еднократни елементи и да решат сами как да ги третират. И би позволило на инвеститорите да забележат тенденции и особености, както и коректно да сравняват оперативното представяне на компанията с други съизмерими дружества.

Exhibit

Промени на база на практическите нужди биха довели до един по-добър отчет на доходите.

Третирането на неоперативните елементи може да гарантира допълнителна прозрачност във връзка със сегашната отчетност. Много такива елементи са очевидно и ясно определени в текущия отчет за доходите, както приходи от лихви, разходи за лихви, и обезценки на положителната репутация. Други трябва да бъдат третирани по различен начин. Например, печалби и загуби от продажби на активи би трябвало да бъдат третирани като неоперативни елементи с подробни обяснителни бележки в оповестяванията. Разходи, отнасящи се до затварянето на предприятия или преструктуриращи дейности следва да бъдат откроени в отделни позиции, отново с детайлни бележки в оповестяванията, така че инвеститорите да могат да преценят дали те са наистина еднократни разходи или ще бъдат повтарящи се. Пенсионно-свързаните елементи, като преоценка на пасиви, дължащи се на промени в лихвените проценти, очаквани печалби от портфейла с активи, както и лихви върху пенсионни задължения, би трябвало да бъдат разделени на оперативни и неоперативни компоненти. Оперативният компонент е това, което понястоящем се нарича разходи за услуги за текущата година. Всичко останало е свързано с инвестиционната доходност на пенсионния портфейл и промените в стойността на пенсионно задължение, и би трябвало да се класифицира като неоперативни елементи.

Няколко водещи компании вече започнаха да отчитат по този начин своите не-GAAP финансови резултати, и това среща одобрението на инвеститорите. Ефектът може да бъде значителен. Например, IBM съобщава, че неоперативният компонент на разходите за пенсии (след данъци) варира от -$1,2 милиарда през 2001г. до $400 милиарда през 2012 г., както с положителни, така и с отрицателни ефекти в този период. Преди IBM да въведе не-GAAP отчитане, инвеститорите трябваше да се ровят в бележките в оповестяванията, за да видят какво е било влиянието на пенсионните елементи. Това също правеше и комуникацията относно финансовите резултати доста сложна. Сега резултатите и комуникацията с инвеститорите са много по-прости. Би било още по-лесно, ако финансовите отчети по GAAP отчитат същата тази промяна.

Последици

Промяната на финансово-счетоводните стандарти е бавен и сложен процес, разбира се. На фундаментално ниво, американското финансово отчитане е зависимо от система, базирана на правила, със силно предпочитание към ясно определени дефиниции, докато предлаганата промяна изисква някаква форма на субективна преценка.

Строгите правила за оповестяване на не-GAAP данните не позволяват на компаниите да ги използват за заблуда на инвеститорите. И все пак остава въпросът, че компаниите вече предоставят тези данни на инвеститорите, макар че последните трябва да се ровят, за да ги намерят във финансовите отчети и публичните оповестявания. Ако не друго, настоящата практика на разхвърляне на информацията за неоперативни елементи увеличава вероятността, че нещо критично ще бъде пропуснато и затруднява инвеститорите да вземат информирани решения.

Някои потребители на финансови отчети могат също да се тревожат, при отчет на доходите във вида, в който го предлагаме, че повтарящия се оперативен доход обикновено ще бъде по-висок от текущия GAAP еквивалент, което може да даде на инвеститорите по-оптимистична визия на компаниите. Обаче, ако новата мярка за възвръщаемостта е по-тясно свързана с концепцията за продължаваща дейност - и тя най-вероятно е – то тогава би била още по-полезна за целите на оценка на бизнеса, отколкото GAAP еквивалента. Нещо повече, нетният доход би могъл да се окаже, че е същият като нетния доход по GAAP, но инвеститорите имат повече информация, с която да работят по един последователен начин. А и промените не винаги работят в полза на компанията; оперативният доход може да бъде и редуциран. Например, от 2000 до 2004 г. и отново през 2008 г., IBM оповестява, че техните не-GAAP доходи са били по-ниски отколкото GAAP доходите, поради отрицателните корекции свързани с пенсии. В крайна сметка, опитните инвеститори, разполагащи с по-детайлни оповестявания, е малко вероятно да бъдат подведени.

За да предотвратят злоупотреба, Комисията по ценните книжа и фондовите борси и FASB могат да вземат допълнителни мерки като изискат повече оповестявания за елементите, които компанията класифицира като неоперативни или еднократни разходи. Това, също така, ще допринесе за по-лесно сравнение между компаниите, тъй както инвеститорите ще имат увереността, че елементите, класифицирани като конкретен тип разход, биха били третирани по същия начин между сходни дружества.

Променяйки начина, по който е структуриран GAAO отчетът за доходите, ще помогне на инвеститорите да намерят необходимата им информация за формиране на решение на едно място и във формат, който е лесен за разбиране и сравнение.


Да направим по-добър отчет за доходите | NOVACON ПОЗНАНИЕ | NOVACON, The Payroll & Accounting Company