ПОЗНАНИЕ


Ангажираността на бизнеса в счетоводството: Аналитичен доклад за преминаването към Международните Стандарти за Финансови Отчети и работата на счетоводителите

от Анна-Майджа Ланто
Източник: Taylor & Francis: Accounting in Europe

Макар че Byrne и Pierce [(2007) Към по-цялостното разбиране на ролите на управленските счетоводители, “European Accounting Review”, 16 (3), стр. 469-498] откриват, че все по-голямата регулаторна тежест може да намали възможностите на счетоводителите да участват в бизнеса, твърде малко се знае за корпоративната отчетна практика и дали, и ако да то как, регулациите въздействат върху работата на счетоводителите. За да се запълни тази празнина, статията предоставя анализ на преминаването към Международните стандарти за финансови отчети (МСФО) и влиянието им върху и последиците за ролята на счетоводителя, позиции, практики и работа в европейски контекст. Това проучване описва как МСФО очаква съставителите на информацията да поемат повече отговорност за отчетите отколкото съгласно националните счетоводни стандарти. По този начин, настоящото проучване допринася за литературата твърдейки че наборът на приложимите стандарти оказва влияние върху работата на счетоводителите. Проучването показва защо и особено как изискването на МСФО за ”бизнес ангажираност " в счетоводството има революционен ефект върху работата на счетоводителите и как то се отразява на техните роли, практики и длъжности в анализираната фирма. Накрая, статията обяснява как затвърждаването и създаването на знания, изисквано от приемането на МСФО, става възможно чрез професионалните общности, и по този начин как е било възможно да се изяснят отговорностите на локалните и груповите счетоводители в анализираната фирма. Така настоящото проучване подобрява разбирането ни за отчетната дейност чрез описание на действителни практики и механизми, използвани при корпоративното отчитане.

1. Въведение

Въздействието на регулации върху работата на счетоводителите остава слабо проучена. Въпреки това, проучването на Byrne и Pierce (2007) предполага, че все по-голямата регулаторна тежест може да намали нивото на ангажираност на счетоводители в сектора. Нещо повече, те твърдят, че скорошното прилагане на Sarbanes-Oxley (SOX) законодателство в дъщерни фирми на американските мултинационални предприятия, е имало последици върху ролята на управление на счетоводителите, като ги прави по-отдалечени от дейността и водейки до повече контролна ориентация в техните роли. Според Byrne and Pierce's (2007), това може да повлия взаимодействието между управленските счетоводители и оперативите мениджъри.

Вдъхновени от Byrne и Pierce (2007) и от факта, че малко се знае за корпоративната отчетна дейност и за въздействието на регулациите върху работата на счетоводителите, това проучване анализира преминаването към Международните Стандарти за Финансови Отчети (МСФО) в конкретната организация, за да оцени въздействието и последиците за ролите, позициите и практиките на счетоводителите в континентално-европейски контекст. Настоящото проучване предоставя задълбочени анализи на новите регулаторни изисквания и техните въздействия върху/последиците за организационни практики. Както бе предложено от Byrne и Pierce (2007 г.), изследването осигурява по-подробна информация за влиянието на регулациите върху ролите на счетоводителите в контекста на специфична организация.

Скорошен академичен и професионален дебат по приемането на МСФО предоставя интересни идеи, за това как МСФО може да отчетните практики в Европа (вж. напр Schipper, 2003 Carmona and Trombetta, 2008; CIMA, 2009). Финансовите счетоводни проучвания (вж. напр. Schipper, 2003; Bennett и др., 2006; Carmona and Trombetta, 2008.) предвиждат, че МСФО ще донесат нови предизвикателства за счетоводителите, работещи в Европа, тъй като МСФО са принципно-базирани в относително по-голяма степен. Твърди се, че един от основните проблеми е фактът, че както относително по-принципно базирани стандарти, МСФО изисква счетоводителите да "добият цялостното разбиране на бизнеса и основните икономически фундаменти на сделките и събитията, преди да се вземе решение относно счетоводното им третиране" (Carmona and Trombetta, 2008 г., стр. 457). Ето защо МСФО се очаква да наложат различни изисквания на счетоводителите, т.е. по отношение на образование и професионални умения (Carmona and Trombetta, 2008 г.).

Известно е,че МСФО са класифицирани като "стандарти, ориентирани към капиталовите пазари" и страни следващи т. нар. континентално-европейско счетоводство традиционно са класифицирани като такива, където отчетните системи са проектирани да служат както и на кредиторите, така и за целите на данъчното облагане (вж. напр. Nobes, 1998; d'Arcy, 2001). По този начин, стандартите на двете страни се различават (Lantto and Sahlström, 2009г.). Въпреки това, има малко малко емпирични данни за това дали, и ако да то как точно, приемането на МСФО ще промени отчетните практики и какви последици ще има от това на организационно ниво в континентално-европейски контекст. Като цяло, академична литература предвижда малко познания за това как е организирана корпоративната отчетност, въпреки че литературата (Siegel and Sorensen;. Malmi и др, 2001) твърди, че отчетността е един от най-важните и типични дейности на управленските счетоводители. Както управленската, така и финансово-счетоводнаа литература (вж. Напр. Granlund и Lukka, 1998; Maas и Matějka, 2009) описват в най-общи линии "функционалната отговорност" или корпоративната отчетност. Въпреки това, малко внимание се отделя на действителната подготовка на отчетна информация (т.е. на използвани практики и механизми). Когато най-голямата световна професионална организация за ръководство на счетоводителите, т.е. Chartered Institute of Management Accountants (CIMA), проведе проучване сред членовете си, 94% от отговорилите са съгласни, че сложността на счетоводното отчитане на дружествата се е увеличило през последните пет години (CIMA, 2009, п. 1). Приемането на МСФО се възприема като най-значителното развитие в областта на финансовото отчитане, но и като скъп, сложен и труден процес за повечето фирми (Jermakowicz and Gornik-Tomaszewski, 2006; виж също CIMA, 2008.).

Настоящото проучване ще отвори черната кутия за приемането на МСФО и отчетността съгласно МСФО като отговори на следните въпроси: Как МСФО се различават от местните счетоводни стандарти (НСС)? Какви влияния имат новите изисквания, свързани с отчетността и какви са последиците от приемането на МСФО по отношение на ролята на счетоводителите и техните позиции и практики в конкретната фирма, прилагаща т.нар. континентално европейско счетоводство?

Проучването определя как МСФО изисква съставителите на информация да поемат повече отговорности за финансовите отчети отколкото финландските счетоводни стандарти (ФСС). Настоящото изследване допринася за литературата чрез изследване въздействието на регулацията върху работата на счетоводителите (Byrne and Pierce, 2007), като показва как въздействието й върху счетоводната работа зависи от стандартите. Проучването показва специално как и защо изискването на МСФО за “бизнес ангажираност” в счетоводството революционизира счетоводната работа и как тя влияе на позициите, практиките и ролите на счетоводителите в анализираната фирма. Проучването приема подхода на професионалните общности (Brown and Duguid, 1991; Lave and Wenger,1991; Wenger, 1998), за да разясни какви позиции, роли и практики са били необходими за изпълнение на изискванията на МСФО, но в същото време и нуждите на организацията, която е взела решението да следва МСФО за отчетността си на локално ниво. Подходът и концепциите му помaгат да се сравнят ролите, позициите и практиките, установени от настоящото изследване, с ролите, позициите и практиките на счетоводителите, установени от предходни разработки (Simon et al., 1954; Hopper, 1980; Mouritsen, 1996; Friedman and Lyne, 1997; Granlund and Lukka, 1997, 1998; Burns and Baldvinsdottir, 2005; Vaivio and Kokko, 2006; Byrne and Pierce, 2007; Järvenpää, 2007). И накрая, подходът помага да се обясни как обучението и създаването на знания, изисквани от приемането на МСФО се е реализирало благодарение на професионалните общности (ПО) и по този начин как е било възможно да се изяснят отговорностите на локалните и груповите счетоводители. Следователно, настоящата статия подобрява разбирането ни за корпоративната отчетна дейност чрез описание на роли, практики и механизми, необходими за изпълнението на изискванията на МСФО и на корпорацията.

Останалата част от статията е структурирана по следния начин: Раздел 2 представя подхода на професионалните общности (Brown and Duguid, 1991; Lave and Wenger, 1991; Wenger, 1998). Раздел 3 обхваща изследователския подход. Раздел 4 описва по какво МСФО се различава от НСС, какви предизвикателства носи МСФО на дадената организация и накрая как тя организира отчетността си съгласно МСФО. Раздел 5 обсъжда констатациите. Накрая, Раздел 6 представя заключителните бележки.

2. Обмен на знания в ПО

Това проучване приема подхода на професионалните общности (Brown and Duguid, 1991; Lave and Wenger, 1991; Wenger,1998), за да анализира роли, позиции, механизми и практики, необходими за организиране на корпоративни отчети в съответствие с МСФО в работния процес. Подходът е полезен, тъй като подчертава създаването и прехвърлянето на знания, което е признато за ключов въпрос в приемането на МСФО. По-точно, подходът помага да се разбере как знанието по МСФО е било създадено и споделено, но и освен това как е протекъл процесът по получаването му. Подходът се базира на перспективата на социалния конструктивизъм, според който реалността не може да бъде открита, а вместо това се конструира посредство човешката дейност (върху изграждането на действителнотта в контекстта на счетоводството, виж Hines, 1988).

Методът на професионална общност се разглежда като механизъм, чрез който знанието се създава, съхранява и предава в рамките на организацията и между различни организации (Brown and Duguid, 1991; Lave and Wenger, 1991; Wenger, 1998). ПО (професионални общности ) са важни социални елементи за познание (Wenger, 2000). Те са "групи от хора, неофициално свързани помежду си чрез споделен опит и страст за съвместно начинание" (Wenger and Snyder, 2000, стр. 139). Компанията може, например, да реорганизира своята счетоводна функция в централизирано и децентрализирано счетоводство (счетоводители), но счетоводители могат да създадат ПО като начин за поддържане на връзка по различни причини, като например за обмяна на знания и усъвършестване на техните умения.

Когато се изследва ПО, обекта на анализ е неофициалната ПО, която неоформалната група от индивиди образува във времето в стремежа на индивидите да натрупват споделено познание (Wenger, 1998). В ПО, хората споделят своя опит, знания и тълкувания, като общуват с по-опитни членове, които си предават едновременно негласно и конкретно знание чрез личен контакт (Lave and Wenger, 1991; Wenger, 1998). По този начин, обучението се разглежда като процес на социално участие (Lave and Wenger, 1991; Wenger, 1998).

Участието в ПО е определящо за обучението ни (Wenger, 2000). Ние участваме в тези общности и "определяме помежду си какво определя компетентността в даден контекст" (Wenger, 2000 г., стр.. 229). Членовете на ПО „са свързани помежду си чрез тяхно колективно развито разбиране за това, което общността им представлява", те “изграждат общността чрез взаимно ангажиране”, създават и използват "репертоар на общностни ресурси - език, практики, усещания, артефакти, инструменти, разкази, стилове и т.н." (Wenger, 2000 г., стр.. 229). Като нова организационна форма, ПО "могат да задвижат стратегия, генерирайки нови потоци на бизнеса, да решават проблеми, да насърчат разпространяването на добри практики, да развият професионалните умения на хората, и да помогат на компаниите да наемат и задържат талантливите" (Wenger and Snyder, 2000 г., стр.140).

Теорията за ПО се отнася до отношенията в рамките на и между общностите. Взаимодействието отвъд границите между ПО може да предостави възможности за създаване на знание (Brown и Duguid, 1998; Wenger, 2000).По този начин организацията може да "разработи колективно, последователно, синергично-организационно познание от потенциалното обособените и независими приноси на отделните общности" (Brown and Duguid, 1998г.,стр.97). Трите концепции за теорията за обмен на знания, т.е. посредник, превод и гранични обекти, помагат да се обясни как свързването на две ПО, т.е. счетоводство и бизнес, може да бъде улеснено.

Посредниците са в състояние да направят връзки в рамките на ПО, да прехвърлят елементи от една практика в друга, да улесняват и правят възможна координацията, да създават възможности за нови значения и да създават нови възможности за учене (Wenger,1998г.,стр. 109;Tuomi-Gröhn и др,2003г.,стр.4.). По този начин посредниците имат важна роля за участието в множество общности и за улесняването на трансфера на знания между тях (Brown and Duguid, 1998). Посредниците служат като преводачи. Следователно, те предават "изискванията на различни страни на подходящия език" (Tuomi-Gröhn и др., 2003,стр. 4). Преводът е важен в трансфера на знания, защото езикът е вграден в процеса  на обмен. Превеждайки или преобразувайки значението на локално знание, посредниците правят знанието разбираемо за други професионални общности (Bechky, 2003; Pawlowski and Robey, 2004).

В допълнение към посредниците, предишните изследвания предоставят различни видове посреднически продукти като гранични обекти (Star,1989; Star and Griesemer, 1989; Chua, 1995; Wenger, 2000; Briers and Chua, 2001), които могат да улеснят взаимоотношенията отвърд границите на общността. Според Star и Griesemer (1989,стр.393), граничният обект "е аналитична концепция на тези научни предмети, които обитават едновременно няколко пресичащи се социални светове ... и отговарят на международните изисквания на всеки един от тях". Следователно, граничният обект обикновено е свързан с практиките на множество общности и може да бъде използван или разглеждан по различен начин от всяка една от тези общности (Brown and Duguid, 1998). Продуктите,  документи, срокове, концепции и други форми могат да действат като гранични обекти, около които ПО организират своите взаимовръзки (Wenger, 1998). Граничният обект може да бъде информационна система, внедрена в работните практики на множество организационни единици (Pawlowski and Robey, 2004), заявки за покупка свързващи различни звена в рамките на организациите (Wenger, 1998; Carlile, 2002) или материални дефиниции (напр. машина), помагащи на трансформацията на знания през общностите (Bechky, 2003). В допълнение към граничните обекти, Wenger (2000,стр.236–237) определя “през-дисциплинарни проекти” като елемент, на който е важно да се обърне внимание, когато се анализират ПО. Тези проекти са важни, докато ПО могат да се възползват от такива "екипи, които комбинират знанията от множество практики, за да се свърши нещо" (Wenger, 2000, стр.237) или докато тези проекти могат да се възползват от ПО.

3. Изследователски подход

Въпреки че има малко (ако изобщо има) емпирични доказателства за приемане на МСФО на организационно ниво, избрали се подход на анализ на конкретна оргфанизация и по-точно подробно аналитично изследване на приемането на МСФО в една организация, за да изложим информацията по темата (вж. напр. Cooper and Morgan, 2008). Приемането на МСФО, техните въздействия и последици за ролите, позициите, практиките, работата на счетоводителите и анагажиментите им по цялостната отчетност не са проучвани и теоритизирани като тема за анализ. Следователно подобно проучване дава възможност да се развиват теоретични обяснения на тези неизследвани счетоводни практики (Humphrey и Scapens, 1996).

Както други фирми, чиито акции се търгуват на фондовата борса, Европейската комисия изисква от анализираната финландска компания да съобрази консолидирания си финансов отчет с МСФО до 2005 г. Преди приемането на МСФО фирмата следвала ФСС, които могат да бъдат квалифицирани като "континентално европейско счетоводство" (вж. напр.Nobes,1998;Lantto и Sahlström,2009). Фирмата била основана преди почти 70 години и е високо уважавано публично дружество, развиващо бизнес дейност във Финландия, другите скандинавски и много източноевропейски страни. Накратко, груповото финансово отчитане се организира по следния начин. Изпълнението и постигането на финансовите цели се следи чрез групова финансова отчетност. Месечният доклад за изпълнението, включващ прогнозите за следващите 12 месеца, се изготвя на ниво група, дивизия и дъщерно дружество. Краткосрочното планиране е базирано на прогнози, изготвени на тримесечие и удължавани за период от 15 месеца. Счетоводителите, работещи в отделите, предоставят счетоводната информация необходима за взимане на управленски решения, корпоративен контрол и финансова отчетност. Корпоративнияt счетоводен екип също се грижи за отчетността на цялата група и подпомага на счетоводителите по отделите във връзка с техните задачи. За счетоводителите на изследваната фирма, както и техните финландски и много други континентално-европейски колеги, не се изисква да преминат стандартизирано професионално обучение или да притежават специфичен сертификат, за да станат управленски счетоводители.

Настоящото проучване се отнася за периода от 2002 до 2009 година. Започнах да събирам данни за приемането на МСФО във Финландия, провеждайки проучвания за фирмите приемащи МСФО, между които и изследваната фирма, и одиторите, одитиращи фирми, които приемат МСФО през ноември 2005 г. Това беше начин да се съберат някои предварителни данни (напр. разходи за приемането на стандартите, брой наети лица и нуждата да се актуализират информационните системи, поради приемането на МСФО) за процесите по приемане на МСФО от дружества, листнати на фондовата борса. След проучването, попитах дали някои от изследваните фирми биха желали да участват в по-задълбочено проучване. Избрах анализираната фирма измежду желаещите, защото голям брой от стандартите от МСФО касаеха фирмата, но и защото стандартите, които имат най-голямо влияние върху отчета за доходите и счетоводния баланс в прехода от ФСС към МСФО, бяха важни за изследваната фирма. Определих стандартите, имащи най-голямо влияние върху финансовите отчети на фирмите, листнати на фондовата борса във Финландия, чрез анализ на разликите между МСФО и ФСС, преди да започна работата по настоящата разработка. По този начин, при избора на анализираната фирма, беше сигурно, че всички важни характеристики на МСФО щяха да се проявят от изследването.

Година и половина след проучванията, проведох първите интервюта в анализираната организация. Основните източници на информация са интервюта и други по-неформални разговори, проведени между юни 2007г. и май 2009г. Освен това, работата включваше пряко наблюдение, т.е. веднъж месечно наблюдавах заседание на работната група по МСФО. Подробности за интервютата и наблюдения са представени като приложение. Въпреки че, броят на интервюта и интервюираните е сравнително ниска, всички ключови членове, участващи в отчетния процес и приемането МСФО бяха интервюирани. Освен това, не беше необходимо много време за обсъждане на основни въпроси за МСФО и приемането им, защото авторът вече имаше много базова информация за приемането на МСФО по три различни причини. Първо, предварителния анализ беше направен преди тези интервюта, както е описано по-горе. Второ, авторът е работил като (помощник) одитор в една от големите четири (Big4) одиторски фирми преди стартиране на проучването. Трето, авторът взе участие в курса по МСФО (като изследовател), организиран от KHT Media Ltd (дъщерно дружество на the Finnish Institute of Authortized Public Accountants) за финландските счетоводители и одитори през 2005г.

В допълнение към интервютата и прякото наблюдение, са използвани и бележки от неформални разговори с членове от екипа отговарящ за приемането на МСФО и МСФО специалисти, за да потвърдят детайлите на процеса за приемане на МСФО. Освен това, някои детайли, свързани с въпроси, обсъдени по време на интервютата, бяха потвърдени чрез имейл. Изследователският материал се допълва и от вътрешни документи и публично достъпни материали като годишни отчети и публикации за пресата, където фирмата представя последиците от прехода от ФСС към МСФО, уеб страницата на фирмата и други публикации (например, обяви за работа). Тези различни източници на данни бяха използвани за потвърждаване детайлите за приемането на МСФО и в процеса на имплементация на новата счетоводна система.

Анализирах данните на два етапа. Първо, интервюта бяха разгледани, за да се хвърли светлина върху въздействието на приемането на МСФО въху изготвянето на информация. За да се получи по-цялостна картина на проблемите, описани от интервюираните счетоводители като влияещи върху тяхната работа, счетоводните стандарти, т.е. МСФО и ФСС, бяха анализирани, за да се сравнят изискванията на стандартите с проблемите, описани от счетоводителите. Второ, данните са анализирани чрез търсене как (и защо) изследваната фирма е организирала отчетността си по МСФО бликации (например, обяви за работа). Тези различни източници на данни бяха използвани за потвърждаване детайлите за приемането на МСФО и в процеса на имплементация на новата счетоводна система.

4. Преминаване към МСФО в изследваната фирма и работата на счетоводителите

4.1 Четири характеристики на МСФО: Ангажираност на бизнеса в счетоводството

Въпреки че, директивите на Европейският съюз (ЕС) изместиха НСС за страните, следващи т. нар. континентално-европейско счетоводство, като ФСС, по-близо до международните стандарти, като например МСФО (за развитието на ФСС, погледни Pirinen, 2005г.), приемането на МСФО е било забележителна промяна за финландските счетоводители, както обясни финансовия мениджър:
Спомням си, че през 1993г. имахме голяма промяна [реформите на счетоводното законодателство през 1990 синхронизираха ФСС с европейските директиви] ... [финландските фирми приеха] международни практики ... [Въпреки това, в сравнение с тези реформи през 1993 г.] МСФО са много по-голяма [промяна] ... Можете да ги разберете [реформите в 90-те години], след като минете курс [за това], но [МСФО] изисква да работиш усилено в продължение на няколко години. (Финансов мениджър)

Счетоводителите на изследваната фирма описват четири характеристики на МСФО, които се различават от ФСС и правят отчетността по-изискваща в сравнение с ФСС. Тези характеристики ще бъдат описани по-долу.

4.1.1 Принципно-базирани стандарти

Счетоводителите на анализираната фирма смятат, че МСФО усложняват процеса на подготовка на информацията в сравнение с ФСС. На първо място, счетоводителите твърдят, че МСФО са по-трудни да се четат и разбират в сравнение с ФСС, защото МСФО са написани по много различен начин. МСФО са писани по различен начин, защото стандартите са в повече принципно-базирани отколкото ФСС и защото те са разработени от International Accounting Standards Board (IASB). МСФО разчитат в по-голяма степен от ФСС на принципи, които да определят поведението, което означава, че някои правила, включени в стандартите са неизбежни, но най-вече насоките и правилата представени от IASB не са предназначени да бъдат използвани във всяка ситуация (за принципно-базираните стандарти вижте напр. Nelson, 2003;Bennett и др, 2006,стр.189).

Според счетоводителите, най-голямата трудност на практика е фактът, че МСФО не им казва какво и как да направят, докато ФСС го прави. Както следващите цитати описват, счетоводителите откриват, че за разлика от ФСС, МСФО оставят място за тълкуване, а в някои случаи не включват очакваната насока за прилагане:

[Преди МСФО] бяхме свикнали с [в финландското законодателство] общо право и насоки, без значение дали е за данъчно облагане или счетоводството ... Но това [МСФО] "говори" приблизително [МСФО са неясни] ... (финансов мениджър)

Той [МСФО] се отнася до нещо ... че трябва да се изчисли нещо ... но не ви казва как да се изчисли ... то [МСФО] не ви казва как да го направите на практика. (Първи специалист МСФО)

… [МСФО] включва много черни петна, които изискват вашата интерпретация, защото [МСФО] не е готварска книга ... много неща трябваше да бъдат разгледани отново и отново, за да се опитам да намеря тълкуване ... (Дивизионен Контрольор / Вътрешен одитор)

Счетоводителите обясняват, че основният проблем е, че те са били длъжни да тълкуват тези принципно-базирани стандарти. С други думи, те трябваше да определят дали анализираната фирма трябва да прилага съответните стандарти - и ако да, как. По този начин, счетоводителите първо трябваше да определят целите на стандартите, и на транзакциите или събития, обхванати от стандартите, и на второ място да намерят и документират в ръководството как стандартите следва да бъдат тълкувани и приложени в изследваната фирма (и като цяло в нейната индустрия). Като повече принципно-базирани стандарти, МСФО изисква ноу-хау за оперативни въпроси като в следния пример за лизинги, т.е. Лизинги, Международен Счетоводен Стандарт 17 (МСС 17).

Лизинги (МСС 17) е избран като пример за принципно-базиран стандарт, тъй като беше посочен (и даден като пример) от счетоводителите на анализираната компания многократно по време на интервютата. Обаче, резултатите от проучването на финландските фирми показват и че прилагането на МСС 17 е една от най-изискващите задачи (от гледна точка на работно натоварване) при прилагането на МСФО.

Както тълкуването на много други МСФО изисква някакъв вид класификация, тълкуването на МСС 17 изисква счетоводителят първо да идентифицира сделката разглежданана като лизинг съгласно МСС 17 (относно определението на лизинг вж. МСС 17, параграф 4). Второ, счетоводителят трябва да реши дали лизингът е финансов или оперативен, в зависимост от това дали лизингът прехвърля в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху актива (вж. МСС 17, параграф 8). Класификацията зависи от същността на сделката, а не от формата на договора (МСС 17, параграф 10). Както е характерно за принципно базираните стандарти, те представят списък на фактори (напр. примери и показатели), които следвало да бъдат взети предвид, но всъщност не предлагат ясни граници (за границите вж. напр.Nelson, 2003), както следните фактори (включени в стандарта) илюстрират:

Примери от ситуации, които индивидуално или в комбинация обикновено водят до класифицирането на лизингов договор като финансов лизинг, са: ... (в) срокът на лизинга покрива по-голямата част от икономическия живот на актива, дори ако правото на собственост не е прехвърлено; (г) сегашната стойност на минималните лизингови плащания в началото на лизинга се равняват на съществена част от пазарната стойност на лизинговия актив... (МСС 17, параграф 10)

Стандартът не определя никакви лимити за “по-голямата част” и за “съществената част”. Освен това, стандартът позволява на счетоводителя да отчита и други характеристики, различни от тези описани в стандарта:

Примерите и показателите в параграф 10 и 11 не са убедителни. Ако е ясно, от други, че лизинга не прехвърля по същество всички рискове и възнаграждения, произтичащи от собствеността върху актива, то той се класифицира като оперативен лизинг. (МСС 17, параграф 12).

По този начин, както е типично за повечето принципно базирани стандарти, те изискват / позволяват на прилагащия стандарта да използва професионална преценка за определяне на класификацията. Според счетоводителите на анализираното дружество, прилагащият стандарта трябва да има задълбочено разбиране / познаване на сделката например лизингите, за да може интерпретира стандарта и по този начин да вземе решение, използвайки гореспоменатите фактори и характеристики, или характеристики различни от тези, описани в стандарта. За разлика от тези изисквания, счетоводителите на анализираната компания са били свикнали с това, че ФСС им позволява да класифицират всички лизинги като оперативни. Ето защо счетоводното отчитане на лизинга съгласно ФСС се оказва, че е доста лесен, независим и директен процес.

В допълнение към принципно базираните стандарти, друга харакетристика на МСФО, която радикално променя практиката в подбора на информация при анализираната фирма, е изискването на МСС 36 (Обезценка на активи МСС 36) положителната репутация да се тества за обезценка ежегодно, както ще бъде описано по-нататък.

4.1.2 Тестване за обезценка на положителната репутация съгласно МСС 36

Счетоводителите на анализираната фирма описват теста за обезценка на положителната репутация като изискващ процес и нещо, което е коренно различно от предишните практики съгласно ФСС. Например, специалистите по МСФО го наричат "изключителен случай". Резултатите от изследването на финландски фирми показват също, че тестването за обезценяване на положителната репутация е била една от най-сложните задачи (от гледна точка на работното натоварване) при прилагането на МСФО.

Както ще покажем, изискването да се тества обезценката на положителната репутация в съответствие с МСС 36 променя радикално отчетната работа. Докато МСС 36 изисква положителната репутация, придобита в бизнес комбинация, да бъде тествана за обезценка ежегодно, НСС на страните следващи т.нар континентално-европейско счетоводство изискват репутацията да бъде амортизирана систематично (например Финландия, Франция и Италия) или позволява репутацията да се приспада веднага срещу собствения капитал (напр. Австрия, Германия и Гърция). Докато амортизацията на репутацията (за пет години) в съответствие с ФСС е бил независим и разбираем процес, теста (процесът на тестване) за обезценка в репутацията (процес) в съответствие с МСС 36 включва фази като идентификация на генериращи парични потоци единици (виж МСС 36, параграф 66), разпределение на положителната репутация по генериращите парични потоци единици (виж МСС 36,точка 80) и определяне на стойността за генериращите парични потоци единици, която да се ползва, като се изчисляват бъдещи парични потоци и лихвени проценти (използвани за дисконтиране на паричните потоци) (вж. МСС 36, параграф 30).

Противно на ФСС, гореспоменатите фази на МСС 36 задължават счетоводителите на анализираната фирма да преминават границите между счетоводството и бизнеса поне веднъж годишно. С други думи, за да проведат ежегодния тест за обезценка на положителната репутация, счетоводителите са запитвали съответните отдели (ръководителите на отдели) за техните виждания за бъдещи парични потоци и нива на лихвени проценти. По-конкретно, годишният тест за обезценка на положителната репутация е бил направен чрез следване на общ процес и използването на този модел за тестване за обезценка, който е изиграл важна роля за свързване на практиката за приоготвяне на информация (стандарта) и бизнес практиката, и който е помогнал за превръщане на транзакциите / събитията в отчетните суми. Първият специалист на МСФО описва процесът и ролята на отделите, груповите счетоводители и модела, както следва:

В нашата организация е това уредено, че аз основно отговарям за посоките и тези изчисления [модели] ... и ги давам [моделите] ежегодно на въпросното лице [дивизионния счетоводител] за даденото бизнес звено по времето, когато правим тестването/ тестовете ... Тези бизнес звена отговорят за изчисленията [моделите/тестване] сами по себе си ... Понякога имаме дискусии за това какво вероятно би трябвало да бъде взето под внимание, когато подготвят своите изчисления ... Когато изчисленията са готови, те ни се изпращат до нас и ние ги преглеждаме и, в зависимост от звеното [дъщерно дружество/бизнес звено], разгледаме изчисленията в повече детайли и обсъждаме какво са взели предвид... и дали [в изчислението] е включено всичко, което по наше мнение трябва да се вземе под внимание ... Преглеждаме [изчисленията] толкова пъти, колкото е необходимо, за да е сигурно, че полученият резултат е приемлив [в съответствие с МСФО] ... И двете страни [корпоративното счетоводно звено и бизнес звеното] са активни, но напрактика бизнес звеното само тества за обезценка собствената си положителна репутация. (Първи МСФО специалист).

Както цитатът илюстрира, критичния момент в процеса е връзката на счетоводителите с бизнеса. Когато се анализира коя е ключова характеристика по отношение на описаните тук изисквания на принципно-базирани стандарти и тестването за обезценка на положителната репутация съгласно МСС 36, се твърди, че основната и общата характеристика, която ги обединява, е "ангажираносттав бизнеса". С други думи, и двете изискват повече ангажираност в бизнеса, отколкото техните съответствия в ФСС. Нещо повече, твърди се, че изискването за ангажираност в бизнеса е дори още по-застъпено, докато МСФО са считани за по-изчерпателни, отколкото ФСС, но също така се развиват и като един непрекъснат процес, както е описано по-нататък.

4.1.3 МСФО са изчерпателни и са разработени като непрекъснат процес

Счетоводителите на анализираната фирма установяват, че отговорностите им също били повлияват от факта, че МСФО са по-изчерпателни от ФСС (за изчерпателността на МСФО и/или ВСС виж също, напр. Ding и др, 2006;. Lantto и Sahlström, 2009 г.). С други думи, много стандарти, които са обхванати в МСФО, ги няма в ФСС, или ФСС позволява на прилагащият ги да избира дали да следва стандартите, които са сходни с МСФО. Или с други думи, МСФО изискват повече бизнес събития и транзакции да бъдат транслирани в суми и поради това се оказва, че са по-взискателни от ФСС.

И накрая, четвъртата функция, която отличава МСФО от ФСС и която бе спомената от счетоводителите на анализираната фирма като поставяща повече изисквания пред работата им е фактът, че СМСС разработва, настройва, ревизира и актуализира стандартите като един непрекъснат процес (виж работния план на БМСС). Освен това, измененията или нови стандарти се изисква да се приемат своевременно в доста катък срок, както финансовият мениджър описва:

Те [МСФО] се променят сравнително регулярно ... и то не е като закон, който влиза в сила ... вместо това е стандарт, който трябва да бъде приложен веднага [в близкото бъдеще] ... (финансов мениджър)

Счетоводителите описват, че на практика това означава, че организацията, която приема МСФО, трябва да толерира непрекъснатите промени в процесите, предизвикани от МСФО, да проследява развитието им и да реагира бързо, за да разбере дали трябва да прилага изменението/новия стандарт, и ако да, то как. По този начин, докато при предишните процеси на промяна отговорностите на консултантите са били до няколко години, МСФО изисква постоянна МСФО експертиза, но и бизнес експертиза за целите на формулирането и интерпретация, и ежегодните тестове за обезценка на положителна репутация. Нещо повече, експертиза относно счетоводната система също се изисква във връзка с евентуални корекции на счетоводната система. Следващият подраздел представя как анализираната фирма организира тези отговорности и отчитането си съгласно МСФО.

4.2 Финансово отчитане в съответствие с МСФО в анализираната фирма

От началото на двадесет и първи век, анализираното дружество следва сходни показатели в своите вътрешни (управленски) и външни отчети. Следователно, МСФО започват да се прилагат и във вътрешните отчети на анализираната фирма, какъвто е случаят и в много други европейски фирми (за приемането на МСФО от европейските фирми виж в Jermakowicz and Gornik-Tomaszewski, 2006) по време на приемането на МСФО. По-точно, фирмата започва да "мисли и говори на езика на МСФО" на ниво отдели. Така приемането на новите отчетни стандарти е значим организационен въпрос, тъй като счетоводителите са били не само задължени да се научат да подготвят отчетената информация в съответствие с новите стандарти , но и да анализират информацията и да предадат това ноу-хау за стандартите на мениджърите отдели, използвайки изготвената информация в съответствие с новите стандарти в процесите на вземането на решения. Следващият подраздел представя какви специализации са били необходими и какви механизми са създадени, за да задоволят тези нужди на организацията и изискванията на МСФО.

4.2.1 Ролята на дивизионните счетоводители / контрольори

Както е показано тук, ангажираността на счетоводството в бизнеса изисквано от МСФО, е било сравнително лесно организирано в анализираната фирма. Фактът, че някои от счетоводителите вече работят в отделите, помага за постигането на изискваната ангажираност в бизнеса. Дивизионните счетоводители предоставят информацията за вземане на управленски решения и корпоративен контрол / отчетност. Сега те също имат и важна роля в комбинирането на бизнеса (оперативни въпроси) и знанията за МСФО.

Първата формулирана интерпретация, изискана от в по-голяма степен принципно-базираните стандарти, както е описано тук, била направена от 20 счетоводители, които сформирали екипа за приемането на МСФО през 2002г. и 2003г. Те идентифицирали различията между МСФО и ФСС и формирали интерпретации на всеки МСФО, с помощта на финансовия мениджър и външни консултанти по МСФО. По-точно, интерпретациите били разделени на шест по-малки групи, които обхващали дивизионните счетоводители, повечето от тях контрольори, както и груповите корпоративни счетоводители. Имайки предвид предходният опит на счетоводителите, финансовият мениджър разделил стандартите между групите според знанията и опита на членовете на групата. По-конкретно, ако финансовият мениджър очаквал, че тематиката на даден стандарт касае конкретен отдел, то групата, включваща счетоводители от този отдел, била отговорна за интерпретацията на същия стандарт. Например, счетоводителите на компания за недвижими имоти (дъщерно дружество) били отговорни за стандарт Лизинги (ММС 17), защото финансовият мениджър знаел, че дружеството има лизингови сделки. По този начин, тези счетоводители вече познават възможните детайли по сделката, т.е. лизингите, доста добре. Нещо повече, благодарение на тяхната позиция те биха да трансферират информацията относно лизингите от бизнеса към екипа за приемането на МСФО и консултантите.

В допълнение към формулиране на интерпретациите, дивизионните счетоводители имали също важна роля в специфичните случаи като тестове за обезценка на положителната репутация, които изискват счетоводителите да пресекат границите между счетоводството и бизнеса. Както е описано тук, тестването за обезценка на положителната репутация съгласно МСС 36 изисква стандартните специалисти и бизнес специалистите да бъдат комбинирани, когато сделки и събития се транслират в суми. Дивизионните счетоводители изиграли ключова роля в процеса на тестване за обезценка на положителната репутация, тъй като те подготвили изчисленията в отделите и те са поискали от мениджърите на отделите да предоставят техните оценки за бъдещите парични потоци, необходими при изчисленията. Нещо повече, те комуникирали със специалистите по МСФО,за да бъдат сигурни, че процеса на преценка за обезценка е бил приложен правилно. Следователно, те подсигурили връзката между корпоративната счетоводна група (МСФО специалистите) и бизнес звената.

Накрая, ролята на дивизионните счетоводители била важна, тъй като фирмата започнала да мисли и говори на езика на МСФО на ниво отдел. Този факт изисква дивизионните счетоводители да се научат да анализират информацията, изготвена в съответствие с МСФО, както и да помагат на ръководството да използва отчетите и сумите, изготвени в съответствие с МСФО, при взимането на решения.

4.2.2 Ролята на МСФО специалистите

В допълнение към ангажираността в бизнеса, МСФО изисква специални познания към самите стандарти. Външните консултанти по МСФО взеха участие в първия процес на формулиране на интерпретация, организиран през 2002 и 2003. Счетоводителите на анализираната фирма подчертаха важността на помощта от МСФО консултантите и техните мрежи в Европа по време на първия процес на формулиране на интерпретация. Въпреки това, след този процес счетоводителите решили да формулират повечето от интепретациите сами.

Според счетоводителите има няколко дилеми, свързани със задачата за интерепретацията. Една от тях била, че развитието на МСФО трябва да се следва и трябва да се изградят механизми, които да гарантират успех на процесите за възприемане на нови или ревизирани стандарти. Както МСФО специалистът описва, от всяка компания преминаваща към МСФО се очаква да придобие МСФО компетентност, защото МСФО са разработени от БМСС като непрекъснат процес:

... Те [МСФО] водят и до необходимостта компанията да придобие специално познание... Има толкова много случаи ... Разбира се, някои купуват всичко от външни компании [консултанти], но в повечето фирми реално има един човек, който се фокусира изключително върху въпросите на МСФО ... На практика всяка голяма компания има такъв човек ... както и да е наименувана позицията ... било то контрольор или друго ... специалист по МСФО ... мисля, че това е доста голям проблем, когато всяка компания трябва да има лице, чиято основна задача е да бъде наясно с промените [на МСФО] ... (втори МСФО специалист)

По-конкретно, счетоводителите твърдят, че МСФО изискват някой във фирмата да работи по детайлите на прилагането на стандартите, като изследва целите на новите стандарти или промените в същестуващи изисквания, за да разбере дали фирмата трябва да приложи новия стандарт или промяната. Нещо повече, както обясни МСФО специалистът, ако фирмата има "нова" транзакция или събитие, някой трябва да открие какъв стандарт следва да се прилага за тази сделка или събитие:

... Но [МСФО] със сигурност изисква повече работа в компанията, защото наистина трябва да мислите и преценяте, когато имате нова ситуация ... Като цяло, кой стандарт [МСФО] трябва да приложите [следвате] в определена ситуация ... как той [стандартът] работи в тази ситуация ... (първи МСФО специалист)

Тези задачи определят специални очаквания към хората, които ги поемат. Първо, задачите изискват специализация по МСФО, както груповите счетоводители / системни специалисти обясняват:

... ние определено се нуждаем от специалист по МСФО ... Аз наистина не смятам, че щях да имам дотолкова задълбочени познания по МСФО, че бих могъл да се ангажирам с интерпретациите по много трудните въпроси... Разбира се, мога да размишлявам по такива въпроси във връзка с базовите практики ... Но ако имаме, например, бизнес комбинации или някои други много трудни въпроси за интерпретация ... по-добре е да има специалист по МСФО във фирмата, които можем да попитаме … преди, например, да потърсим съвет от одитор … Одиторът не познава задължително толкова добре операцията [дейностите], така както и фирмената логика, така както специалистът ... (Групов счетоводител)

Второ, като обясни първият МСФО специалист, комбинирането нa стандартите (или техните преработки) и транзакции или събития във фирмата изисква лицето, което върши тази работа, да е наясно със сделките и събитията във фирмата:

Посещавал съм тези отдели ... [и] те са ми споделяли, което правят ... Това внася светлина и е добре, защото смятам, че имайки тази роля ти [аз] трябва да разбираш какво се случва навсякъде [във фирмата] ... защото в противен случай когато [аз] разбереш за промяната на стандарта [и], ако [аз] не можеш да сравниш [отразиш] това [промяната] с бизнеса [транзакции или събития] на фирмата, то изобщо не ми помага [в тълкуването] това, че зная за тази промяна ... (втори МСФО специалист)

И накрая, такъв човек трябва да бъде назначен, защото, освен да е запознат със сделки и събития, някой трябва да разбира бизнеса и стила на работа на фирмата, така както груповият счетоводител / системен специалист (цитираното по-горе) и вторият МСФО специалист описват:

... Според мен най-важната задача [на МСФО специалиста] е интерпретацията на стандартите ... важно е да можете да отразите [сравните] стандарта с дадена ситуация [сделка или събитие], която имаме в компанията ... всеки може да прочете клаузите от стандарта ... но какво означава това на практика, какво означава това като обем работа ... Мисля, че това е нещото ... и това е може би разликата, когато сте вътре в компанията ... (втори МСФО специалист)

Счита се, че е важно специалистът е част от организацията, защото, освен че отговаря за формулирането на интерпретациите, специалистът отговаря и за трансфериране на познанието по МСФО към мениджърите и счетоводителите, работещи в отделите. Вторият специалист по МСФО описва тези отговорности, както следва:

... предаването на информация [за МСФО] по начин, по който хората взимащи решения в отделите могат да имат впредвид, че има такъв стандарт [МСФО] ... как той [стандартът] влияе на решението, което ние [те] взимаме ... какво напрактика означава това в числа ... (втори МСФО специалист)

Анализираната фирма е назначила първият МСФО специалист за горните въпроси през 2005 г., която е и първата година с отчитане по МСФО за дружеството. Наетият специалист е с богат опит по МСФО и се очаквало да бъде в състояние да насочва тълкуването на стандарите. Тя убедила подбиращите, защото е работила осем години като одитор и е специализирала в МСФО в двадесет и първия век. Няколко години по-късно тя се издига до позицията на финансов мениджър. Ето защо, новият МСФО специалист е назначен в началото на 2008 г., когато бившият МСФО специалист започнал новата си работа като финансов мениджър. Вторият МСФО специалист имал много сходна квалификация с първия МСФО специалист. И в двете назначения, опитът като одитор и специализацията по МСФО били високо оценени.

Докато СМСС определя, ревизира и актуализира стандарти като непрекъснат процес, анализираната фирма редовно се сблъсква със задачи по тълкуване. Следователно, счетоводителите трябваше да намерят различни механизми за осигуряване на необходимата бизнес ангажираност, но и да се даде възможност на МСФО специалистите да предадат на отделите познанието по МСФО. Следващият подраздел описва какъв механизъм беше създаден.

4.2.3 Ролята на работната група по МСФО

Според финансовия мениджър, след напрегнатия две-годишен процес по интерпретация фирмените счетоводителите не са имали време или енергията да планират механизми за подсигуряване на прилагането на нови и/или преработени стандартни за в бъдеще, въпреки че идеята за създаване на работеща група по МСФО е била в съзнанието на счетоводителите. Въпреки това изграждането на такъв механизъм започва, когато първият МСФО специалист е бил назначен през 2005 година. Според финансовия мениджър, специалистът видял нещата от нов ъгъл, носейки нови идеи за това как да се органират груповите срещи. Нещо повече, моментът е бил благоприятерн за планиране и изграждане на механизми, защото МСФО са били относително постоянни по същото време. По този начин, работещата група по МСФО, под ръководството на първия специалист по МСФО, била сформирана през 2006 година.

Работещата група по МСФО била сформирана, за да работи с МСФО, първоначално между четири и шест пъти през първата година и по-късно ежемесечно. Обикновено около 15 счетоводители участвали в тези срещи. Работещата група по МСФО се състояла главно от дивизионни контрольори, но и други дивизионни счетоводители, корпоративни счетоводители и счетоводители от сервизния център. Освен това, счетоводителите на звена, като финанси и недвижими имоти, със специални операции, сделки и събития, трябвало да бъдат представени в групата, защото техните знания за тези специални операции, сделки (напр. лизинги) и събития били от съществено значение при формулирането на интерпретации на специфични стандарти.

Установено било, че срещите на групата са необходими от гледна точка на формулирането на интерпретация, защото тези срещи представлявали систематичен и регулярен начин, по който МФСО специалистът общува с дивизионните счетоводители, чийто опит в отделните сделки и събития е нужен при формулирането на тълкуванията. Дивизионният контрольор описва кумуникацията, както следва:

... на работните групови срещи по МСФО се дискутират нови стандарти [или изменения]... обсъждайки и размишлявайки какво [новите стандарти / промени] означават за различните отдели... и на практика ние [отделите] не решаваме да отчетем / тълкуваме [новите стандарти /промени] сами ... вместо това винаги ги разглеждаме с груповите [т.е. МСФО] специалисти и с външни консултанти, ако е необходимо ... (Дивизонен контрольор)

Бизнес и оперативната информация, предоставяна от дивизонните контрольори, е била важна при определянето дали е било нужно да се приложи промяната/новия стандарт и как би трябвало да се тълкува. В зависимост от случая, дивизионните контрольори обсъждали с (оперативни / бизнес) експерти от отделите или/и с дивизионни контрольори от други отдели, и заедно изяснявали характеристиките на съответните сделки и събития. Един дивизонен контрольор, който е участвал в заседанията на работещата група по МСФО, илюстрира тези задачи, както следва:

... Днес [по време на заседание на работещата група по МСФО] обсъждахме онези вземания и онези разсрочени условия на плащане ... Така че [аз] ще предадем съобщението до тези хора, [които работят в нашия отдел] ... в този случай към кредитния мениджър ... [аз ще обсъдя с нея и ще разберем] дали ние [отделът] има такива видове [сделки] ... първо следва маркиране [ние ще маркираме/открием] дали имаме такива видове сделки ... [и] ще направим същото и за лизингите [другата тема на срещата] ... така че, ако [ние] трябва да започнем да ги [лизинги] тълкуваме винаги като финансови лизинги, тогава... ние [аз] ще анализираме [промяната в стандарта] с ... контрольор, който ще го анализира със собствения си екип... И [после] провеждаме срещи на контрольорите [два пъти в месеца за всички контролери, работещи в отдела], на които анализираме въпроси по подобни теми... (Дивизионен контрольор)

Бизнес и оперативната информация, предоставяна от дивизонните контрольори, е била наистина важна от гледна точка на МСФО специалистите, защото от своята позиция те не знаели достатъчно за това, което се случва в бизнеса или детайлите на сделки и събитията в бизнеса. Първият МСФО специалист описва това, както следва:

... целта е ние [МСФО специалистите] да информираме [дивизионните счетоводители/контрольори] какви промени [в МСФО] ще има и с какъв график ... но ние също така получаваме информация за компаниите и звената; какъв вид транзакции имат ... Ако някой казва, че някаква промяна [в МСФО] не засяга нашия финансов отчет или счетоводна практика ... но може да се окаже, че в някоя компания [звено или отдел] има нещо [напр. транзакция/събитие], което ние сме пропуснали ... Така че това [срещата на групата] е един вид форум за дискусии ... (първи МСФО специалист)

Срещите на групата по МСФО също дават възможност на МСФО специалиста да споделя знания по МСФО, както първия специалист по МСФО описва (по-горе). Чрез тези срещи, специалистът по МФСО като лидер на групата осигурява предоставянето на информацията за промените в МСФО на дивизионните счетоводители, която те трябва да предадат на своите отдели. По този начин счетоводителите и мениджърите, работещи в отделите, могат да мислят и говорят на езика на МСФО. Както първият МСФО специалист и дивизионният контрольор описват, тази цел на работещата група е била също важна:

... Защото МСФО не е само тема за счетоводителите, но и за тези хора, които подготвят например лизингови договори или бизнес придобивания[комбинации] ... [поради това] е [важно] предизвикателство да накараш счетоводителите да споделят информация [свързана към МСФО в техните отдели и екипи]. (Първи МСФО специалист)

[Работните срещи на МСФО групата] са много полезни ... [срещите] са подобрили познанието по отделите, както сътрудничество, а и е хубаво, че чуваме за тези [нови стандарти/изменения] предварително ... [така] можем да очакваме предстоящите теми [нови стандарти/промени], както и да кажем на ръководството и контрольорите[работещи] в нашите собствени отдели какви въпроси предстоят ... и да разберем дали ги има при нас или не ... (Дивизионен контрольор)

Възможността за срещи лице в лице в рамките на работните групи по МСФО била високо оценена. Според счетоводителите срещите гарантират сътрудничество и подобрено познание по МСФО. С други думи, срещите правят по-лесно осъществяването на контакт, задаването на въпроси и предоставянето на обратна връзка през границите между груповите счетоводители (работеща в централата) и отделите. Нещо повече, тези срещи улеснили дискусията относно въпроси, свързани с нови или ревизирания изисквания на стандартите веднага след тяхното въвеждане.

Освен като специален форум за формулиране на интерпретации и трансфер на МСФО и бизнес познания, срещите на работната група са и форум за обсъждане на "изключителни случаи", като например описаното тук тестване за обезценка на положителната репутация. МСФО специалистите демонстрирали модела за тест за обезценка на положителната репутация пред дивизионните контрольори по време на срещите на групата всяка година. Според специалистите по МСФО, това подпомагало годишния процес на (тестване за) обезценка на положителната репутация.

... там [по време на срещите] винаги преглеждаме всички нови стандарти и нови тълкувания и понякога, ако няма нищо ново, ние преглеждаме някой специфичен случай, като например теста за обезценка на положителната репутация ... това е добър начин да се получи обратна връзка за това дали хората са взели предвид всичко, което трябва да бъде включено в модела [формата] ... защото наистина не мога да знам всички сделки, които възникват в отделите... (първи МСФО специалист)

По този начин, както МСФО специалистът обяснява, целта на дискусията по време на срещите на работната група по МСФО е била да се гарантира, че всички даетайли за сделки и събития са взети предвид в теста за обезценка на положителната репутация. Информацията, отнасяща се до сделки, събития и отзиви, предоставени от дивизионните контрольори, се оказват важни в тези случаи.

Преминаването към МСФО и неговите ефекти и последствия върху отчетната дейност, се оказват изискващи както от гледна точка на груповите, така и от гледна точка на дивизионните счетоводители. Въпреки това, решенията за прилагане на новата счетоводна система и централизацията на отчетността, взети по едно и също време с преминаването към МСФО, помогнало на фирмените счетоводители да си освободят повере време за тези нови ангажименти.

4.2.4 Ролята на новата счетоводна система, сервизния център и системните специалисти

През 2003г., анализираната фирма, т.е. изпълнителните директори на групата, взели решение да имплементират новата счетоводна система; софтуерът (Hyperion Financial Manager, Oracle) щял да предоставя обобщени отчети за вътрешни и външни цели. Според счетоводителите, решението било взето в резултат на разширяването на организацията, но и поради преминаването към МСФО. Финансовият мениджър описва това по следния начин:

  …но [решението] беше взето, защото знаехме, че нещо трябва да се направи ... [чудехме се дали] трябва да имаме нова [система] или дали трябва да се опитаме да се преустроим старата ... така че да това [преминаването към МСФО] е един тласък за [внедряването на] новата счетоводна информационна система ... (финансов мениджър)

Счетоводителите обяснили, че софтуерът бил внедрен, защото е достатъчно гъвкав, за да се справя с бъдещите предизвикателства, като например изискванията на МСФО. Те били доволни от новия софтуер, който можел да се модифицира, за да отговори на нуждите на компанията. С новия софтуер анализираната фирма рационализиралал и децентрализирала процеса по въвеждане на данни. Според счетоводителите, новата система редуцирала ръчните процеси, ускорила процеса процеса на консолидация, оставяйки повече време за анализ и осигурила по-малко податлив за грешки начин на отчетност.

Няколко години след въвеждането на новата система, осчетоводяването било съсредоточено в сервизно звено (център) в рамките на анализираната фирма. Това намалило отговорностите на счетоводителите. Докато по-рано двама счетоводители в централата (груповите счетоводители) въвеждали данните в старата система (т.е. System, Applications and Products in Data Processing, [SAP]), за да изготвят консолидирани отчети (публикувани финансови отчети), сега всеки отдел или всъщност всеки (всички) счетоводител(и), работещ(и) в сервизния център и отговорни за осчетоводяването на съответното звено, въвеждал(и) собствените си данни в новата система. Двамата групови счетоводители сега отговаряли за процес на контрол върху въвеждането на данните в новата система. Те били обучени за новата система и действали като системни специалисти. Обаче, те не били наясно по въпроси, свързани със счетоводните принципи и вече не въвеждали данни в системата, както преди преминаването към МСФО и приемането на новата система.

5. Дискусия

Четири особености на МСФО дефинират определени изисквания към организацията, която преминава към МСФО, както е описано в предишния раздел. Основният въпрос е, че за разлика от досегашната практика по ФСС, тези четири особености на МСФО подчертават значението на бизнес ангажираността на счетоводството (или тясната му връзка с бизнеса). Като откритие на това проучване, по-голямата степен на ангажираност на бизнеса в счетоводството е изненадваща, тъй като предполага, че счетоводството варира между "ангажираност" и "независимост" (за ангажираността и независимостта вж. напр. Simonet al., 1954; Hopper,1980; Sathe, 1982 ). Mouritsen (1996,стр.297) твърди, че "независимият счетоводен отдел е преди всичко "извън" организационните дейности и предоставя надеждни финансови данни" докато "ангажираността възниква, когато счетоводния отдел участва в управленските дейности или служи на управленския екип, за да окаже влияние върху фирмената дейност". Нещо повече, Mouritsen (1996) твърди, че ангажираността може да бъде определена по различни начини, тъй като се отнася до много (три) аспекти на работата на счетоводните отдели, т.е. “консултиране”, “контролиране” и “администриране”.

Може да се спори, че изискванията на МСФО за бизнес ангажираност не са в противоречие с очакванията на ролята на "бизнес партньор" определена от литературата по управленско счетоводство (за "бизнес патьор" виж, напр Granlund and Lukka, 1998; Järvenpää, 2002, 2007; Burns and Baldvinsdottir, 2005; Goretzki et al., 2013г.), тъй като и двете оценяват познанието за бизнеса, връзките с бизнеса и взаимодействието с оперативните мениджъри. Може да се спори, че очакването за бизнес ангажираност  прави счетоводителите в по-малка степен числобройци, които нямат представа за бизнеса или които не преминават границите на счетоводната функция (за числобройците вж. напр. Friedman and Lyne,1997; Granlund and Lukka, 1998; Vaivio and Kokko, 2006; Byrne and Pierce, 2007). Също така, Byrne and Pierce (2007) са установили, че познаването на бизнеса подпомага контрола и отчитат, че комбинацията между контролната и партньорската роля е най-често срещано.

В анализираната фирма, бизнес ангажираност в счетоводството e била организирана чрез изясняване на ролите и отговорностите на груповите и дивизионните счетоводители, което от своя страна било възможно, създаването на познание по МСФО билио организирани чрез ПО. По-точно, взаимодействието през границата между отчетността и бизнес общностите предоставило възможност за обучение, и направило възможно бизнес ангажираността в счетоводството. Фигура 1 представя как отчитането по МСФО е било организирано в анализираната фирма, т.е. страните, участващи в отчетния процес и механизмите, създадени да улеснят взаимодействието през границите.

Както Фигура 1 илюстрира, бизнес (оперативни) въпросите, целите на стандартите, интерпретациите на стандартите и накрая числовите последствия за бизнес (оперативни) решенията се прехвърлят през границите. Нуждите на МСФО, т.е. бизнес ангажираността, но и решението да се мисли и говори на езика на МСФО на ниво отдел, сближило страните и ги накарало да намерят механизми за улеснение на трансфера на знания между различните общности.

Основният въпрос в отчетния процес бил, че счетоводителите на организацията функционират като посредници (за посредници, виж Brown и Duguid,1998;Wenger,1998,2000). Тези счетоводители участвали в множество общности и улеснили обмена на знания между тях. Фактът, че дивизионните счетоводители били част от бизнес общностите, но също и участвали в отчетната практика, били основните въпроси за анализираната фирма, за да се осъществи бизнес ангажираност в счетоводството. Както Фигура 1 илюстрира, дивизионните контрольори действали като посредници, като преобразували и прехвърляли знания от отделите към отчетната общност, и обратно. Те осигуряват връзките между отделите и корпоративната счетоводна група и трансферирането в отчетната практика на събития и транзакции в отделите. От друга страна, те прехвърлят направените интерпретации и цифровите последици от решения обратно в отделите, т.е. към дивизионните счетоводители и мениджъри. Констататациите от това проучване подкрепят мнението, че децентрализираната позиция на счетоводителите им помага да отговорят на нуждите на МСФО. Друго изследване (Hopper, 1980; Granlund and Lukka, 1998; Burns and Baldvinsdottir, 2005; Järvenpää, 2007) установява, че по-голямо взаимодействие между счетоводители и мениджъри като цяло и бизнес-ориентираната роля на управленските счетоводители е свързано с увеличаване на децентрализацията на ролята на управленското счетоводство. Въпреки това, резултатите от това проучване показват, че и преминаването към МСФО, т.е. очакванията за финансовото отчитане и последиците му за вътрешните отчети (решението да се мисли и говори на езика на МСФО на ниво отдел) може също да подкрепя и да се възползва от децентрализираната позиция на счетоводителите.

Освен дивизионните контрольори, МСФО специалистите също изиграли ключова роля в отчетната дейност съгласно МСФО. Както фигура 1 показва, МСФО специалистите били поставени като посредници между светът на стандартите и организацията, т.е. нейните отдели. Позицията на МСФО специалиста олекотява регулациите върху отделите. Задачата на МСФО специалистите била да действат като специалисти по стандартите, преодолявайки границите между отчетната практика и бизнеса. Ролята на МСФО специалистите била да подсигури, че организацията ще има достатъчна и актуална информация относно МСФО. Докато дивизионните контрольори се очаква да са нясно с бизнес (оперативни) въпроси, то МСФО специалистите се очаква да разбират стандартите в дълбочина. Заслужава си да се отбележи, че тази нова област на специализация била високо ценена в организацията. Индикация за признателността бил и фактът, че първият МСФО специалист се издига до позицията на финансов мениджър, когато вторият МСФ специалист е нает. Тези констатации са в съответствие с по-ранни проучвания (Mouritsen, 1996; Lambert and Sponem, 2012), което предполага тясна връзка между познанието на счетоводителите и тяхното позициониране.

Както Фигура 1 показва, различните инструменти/обекти и нови ПО изиграли също важна роля в отчетната дейност чрез улесняване на взаимодействието през границите по различни начини. Първо, измерими определения ( за измерими определения вижте,напр. Bechky,2003) помогнали да се тълкуват стандартите. По този начин, счетоводителите използвали реални бизнес транзакции и събития (случаи), които послужили като конкретни определения, помагайки да се разбере смисъла на стандартите. Дефинициите били инструменти за създаване на знание за МСФО. Резултатите от това проучване показват как се придобиват познания за МСФО чрез взаимодействие между границите и анализ на реални случаи, когато специалисти от различни общности съчетават знанията на множество практики (за "интердисциплинарни проекти", виж Wenger, 2000). По този начин, според счетоводителите, най-добрият начин да се научи да се подготвя информация в съответствие с МСФО и да се създадат МСФО познание, е да се ангажираш с реални житейски случаи. Финансовият мениджър и първият специалист по МСФО описват това по следния начин:

Предвид краткия си опит в одита и тук [във фирмата] мога да кажа, че това е случай, който няма да го научиш [тълкувап] четейки … (първи МСФО специалист)

То е като писането ... (финансов мениджър)

Трябва да имате [решения за реалния живот ] случаи … (първи МСФО специалист)

За да е сигурно, че това обучение се е състояло, нови ПО, т.е. работещата група по МСФО, били формирани в анализираната фирма по време на преминаването към МСФО. Групата, състоящ се от дивизионните и груповите счетоводители, улеснява предаването на знания и взаимодействието през границата между отчетната и бизнес практика. Срещите на работната група по МСФО осигурили връзки и направили възможно груповите и дивизионните счетоводители да се съсредоточат върху техните специализации, т.е. МСФО и познаване на бизнеса. Въпреки че неформалното преминаване на граници и практики били отчетени като съществуващи, срещите на работната група по МСФО били систематични начини да обсъдят, споделят знания и формират тълкувания.

В допълнение към измеримите определения и новите ПО, другите гранични обекти (за гранични обекти, виж Star and Griesemer, 1989; Wenger, 1998, 2000) както систематичния модел, т.е. тестването за обезценка на положителна репутация и информационната система, били използвани, за да се улесни взаимодействието през границата между отчетната дейност и бизнеса. Докато моделът улеснил транслирането на сделки и събития в отчетни суми и бил обект поставен между две гледни точки (т.е. бизнес и счетоводството), като цяло новата информационна система улеснила процеса на информация чрез децентрализиране и опростяване на процеса на въвеждане на данни, но също сближил две отчетни практики (вътрешни и външни). И накрая, счетоводителите отговорни за системите били разположени като брокери и различни обекти между стандарта и света на бизнеса. Както Фигура 1 представя, те са осигурили процеса на реализация на отчетността заедно със сервизния център.

6. Заключителни бележки

Въздействието на такава институционална сила като наредба за работата на счетоводителите е слабо изследвана (виж, напр. Byrne and Pierce, 2007). Въпреки че преминаването към МСФО се очаква да донесе нови предизвикателства пред счетоводителите в Европа, където целите и характеристиките на счетоводните стандарти се различават от тези на МСФО ((вж. напр. Schipper, 2003; Bennett et al., 2006; Carmona and Trombetta, 2008.), няма проучвания, свързани с преминаването към МСФО и техните въздействия и последици за ролите, позициите и практиките на счетоводителите. Обаче, Byrne and Pierce (2007) установяват, че увеличаващата се регулаторна тежест, като SOX законодателството във филиали на американски мултинационални предприятия, имало последици за ролята на управленските счетоводители, отдалечавайки ги от оперативната дейност. За да запълни тази празнина, това проучване анализира преминаването към МСФО и въздействията и последиците върху ролята, позициите и практиките на счетоводители във анализираната фирма, следваща след т. нар. континентално-европейско счетоводство.

Резултатите от това проучване са малко по-различни от тези на Byrne and Pierce (2007). Настоящото проучване твърди, че от наборът от счетоводни стандарти зависи как се отразяват на работата на счетоводителите. Проучването се съгласява с Byrne and Pierce (2007), че регулаторната тежест, като преминаването към МСФО, може да ограничи ангажираността на счетоводителите в бизнеса, защото МСФО са по-взискателни от НСС, както е описано тук. По този начин, МСФО изисква просто повече време и усилия. МСФО изисква от счетоводителите, но и други, да се включат в счетоводството и да поемат повече отговорност към отчетността. Обаче, настоящото изследване също показва как на практика това означава, че се изисква бизнесът да е по-активно ангажиран в счетоводството. В предишна литература (за участие и независимост вж. например Simon et al., 1954; Hopper, 1980; Sathe, 1982; Mouritsen, 1996) е описано как счетоводители или счетоводните отдели са ангажирани в оперативното управление или бизнеса. Обаче, това проучването твърди, че важен въпрос, засягащ работата на счетоводителите, е и степента, до която бизнеса, оперативните въпроси, както и възгледите на управлението се ангажират със счетоводството. Въпреки че настоящото проучване анализира само отчетната дейност, може да се твърди на базата на тези констатации, че отговорностите и специализациите на счетоводителите, които се налагат от преминаването към МСФО, не са непременно в противоречие с други отговорности, като например ролята на "бизнес партньор" на счетоводителите (за "бизнес парньор " виж , напр. Granlund and Lukka, 1998; Järvenpää, 2002, 2007; Burns and Baldvinsdottir, 2005; Goretzki et al., 2013), тъй като бизнес знанията и връзките с бизнеса са също ценни и за МСФО.

Резултатите от това проучване също предоставят доказателство за последствия от преминаването към МСФО за ролите, позициите и практиките на счетоводителите. Настоящото проучване показва как анализираната фирма организирала своите доклади, за да отговарят на нуждите на МСФО, но и на нуждите на организацията. Резултатите от това проучване показват, че анализираната фирма отговорила на изискването за бизнес ангажираност като изяснила ролите и отговорностите на счетоводителите в процеса на отчита по време на преминаване към МСФО, което улеснило работата на счетоводителите, разположени в централизираните и децентрализираните счетоводни сфери. Специализацията на различните счетоводители от изследваната фирма направила възможно да се отговори не само на различните нужди на МСФО, но също и на самата фирма. По този начин, МСФО специалистите, назначени по време на преминаването към МСФО, се концентрирали върху стандартите и очакванията на пазарите за намаляване на регулаторната тежест върху отделите. Дивизионните контрольори действали като бизнес специалисти, а груповите счетоводители както системни специалисти. Нещо повече, рутинните аспекти на счетоводното отчитане, като осчетоводяването, били реорганизирани като задача на сервизен център. Това станало възможно благодарение използването на нова система (ERP/Hyperion ). Като цяло, изясняването на отговорностите било възможно, благодарение на активния обмен на знания в ПО и през общностите. Най-важно било, че новите ПО, т.е. работната МСФО група, била формирана в анализираната фирма за обмен на знания, опит и тълкуване на стандартите. Тази общност поддържа връзката между централизирани и децентрализирани счетоводители и дава възможност за споделяне на знания. То обслужва целите на отчитането, но също помага на организацията да мисли и говори на езика на МСФО на ниво отдел. И накрая, докато преди корпоративната отчетна дейност е дефинирана само в най-общи линии (Granlund and Lukka, 1998; Maas and Matějka, 2009), то настоящото изследване също подобрява разбирането ни за отчетна дейност като описва действителните практики и механизми, използвани при корпоративното отчитане.

В допълнение, хвърляйки светлина върху преминаването към МСФО, неговите въздействия и последици за ролите, позициите и практиките на счетоводителите, организацията на отчетната работа по МСФО; настоящото проучване показва, че концепцията на обмен на знания (Lave and Wenger, 1991) и по-точно, подхода на ПО (Brown and Duguid, 1991; Lave and Wenger, 1991; Wenger, 1998.) предоставят полезни инструменти да се анализират ролите и обектите, които са важни за осигуряването на отчетността по МСФО и механизмите, чрез които познанието за МСФО се създава и прехвърля. Въпреки, че управленската и бизнес литература са използвали например подхода да анализират организационното познание и работата на професионалистите по информационни технологии (Pawlowski and Robey, 2004.), инструментите на този подход не са били използвани за изучаването на счетоводните практики. Това изследване показва, че подходът също е полезен за анализ на създаването на знания и обучението в контекста на счетоводството.

Сведенията, представени от настоящото изследване, могат да бъдат също така от интерес и за практикуващите. Общо прието е, че американските счетоводни стандарти са в по-голяма степен базирани на правила, отколкото базирани на принципи (вижте например Nelson, 2003; Bennett и др, 2006;.. Benston и др, 2006). Докато Съвета за финансови счетоводни стандарти (СФСС) и СМСС се съгласят за препокриване на стандарти, доколкото е възможно, създателите на стандартите трябва да се решат дали стандартите следва да бъдат разработени на базата на правила или на базата на принципи. Резултатите от това проучване предоставят ценна информация за създателите на стандарти (например БМСС и БФСС), за да се направи оценка на последиците/влиянията (напр. разходи/ползи) от приемането на повече принципно-базирани стандарти за компаниите. Това проучване показва с какви предизвикателства компаниите могат да се сблъскат при преминаването към повече принципно-базирани стандарти. Един от въпросите, които могат да бъдат затруднят компаниите, които преминават към принципно-базирани стандарти, е въпросът как трябва да се организира отчетния процес.


Ангажираността на бизнеса в счетоводството: Аналитичен доклад за преминаването към Международните Стандарти за Финансови Отчети и работата на счетоводителите | NOVACON ПОЗНАНИЕ | NOVACON, The Payroll & Accounting Company