ПОЗНАНИЕ


Задължителна ротация на одиторските компании: Предварително проучване и преглед на гледните точки на заинтересованите лица

от Коринна Илелт –Кнаюра, Анна Гоулдб и Кристин Потта 
Източник: Taylor & Francis: Accounting in Europe

Световната финансова криза извади на преден план въпроси, свързани с обхвата и качеството на външния одит, концентрацията на пазара и независимостта на одиторите. Един от въпросите, които се обсъждат от Европейската комисия и Европейския парламент е задължителната ротация на одиторските фирми. Целта на този преглед е да се идентифицират, разгледат и оценят становищата и наличните резултати от направените изследвания от заинтересованите лица за задължителната ротация на одиторските фирми; да се подчертаят недостатъците в съществуващата изследователска литература; да се идентифицират възможностите за по-нататъшно изследване и да отправи препоръки към политиците. Както се вижда, мненията на заинтересованите лица се различават значително. Считаме, че данните от изследването на въздействието на задължителната ротация на одиторските фирми върху качеството и независимостта на одита не дават възможност за категорично заключение. Въпреки че има някои доказателства, че ротацията може да има положително въздействие върху "привидната независимост“, повечето изследвания не успяват да обобщят тези констатации в конкретна оценка на качеството на одита свързано с "фактическата независимост ", а има и доказателства за потенциално вредни въздействия от ротацията. Като се има предвид липсата на данни, свързващи задължителната ротация на одиторските фирми с подобряване качеството на одита, регулаторните институции трябва да  определят внимателно дългосрочните цели на задължителното изискване за ротация преди прилагането  на разходоемки мерки. Допълнително подчертаваме необходимостта от бъдещи изследвания, анализиращи последиците от мерките, насочени към подобряване качеството на одита.. 


1. Въведение

Доскорошната финансова криза поднови опасенията за одиторската ангажираност с одитираните компании и нейните последици за независимостта на одитора и качеството на одита. По-точно, регулаторните органи  изразяват опасения, че в желанието да се задържат клиенти, създадената фамилиарност между одитори и управленския екип с течение на времето нарушава независимостта на одитора, което от своя страна може да повлияе неблагоприятно на качеството на одита (GAO, 2003). В същото време, противниците на задължителната ротация на одиторските фирми твърдят, че потенциалните разходи за задължителната ротация надвишават ползите (например : Hussey and Lan, 2001) и че вероятността за неуспешен одит може да бъде по-голяма в началния период на взаимоотношението одитор-клиент поради липса на познания в одитора за специфичните клиентски рискове, процеси и операции (например: PriceWaterhouseCoopers, 2007).

В международен план се наблюдава промяна в опита с и подходите към задължителната ротация на одиторските фирми. Някои страни (напр. Италия и Оман) въведоха преди години задължителна ротация за всички публични компании. Други страни наложиха задължителната ротация на одиторските компании само за конкретни клиенти; като банковия и застрахователен сектор (напр. Полша, Сърбия и Словения), или държавни структури (напр. Перу). Голям брой държави премахнаха задължителната ротация след известно време, като Канада, Южна Корея, Гърция, Латвия и Чехия. Докато всъщност само няколко държави имат задължителна ротация на одиторските компании, въпросът е включен в регулаторния дневен ред при повечето страни. Австрия отменя регулацията през 2004 г., още преди да бъде практически въведен. В Германия през 1995 г., две години след като Metallgesellschaft Group почти фалира, германската централна банка въведе пет-годишен период за ротация на одиторите, но с малък успех. Вместо това тези (и други ) страни приеха ротация на партньорите в одиторската компания като алтернативна мярка за подобряване на качеството на одита.

Вследствие на световната финансова криза, Европейската комисия (2010 г.) издаде доклад (Green paper), озаглавен "Политика на одита: Поуки от кризата", отнасящ се до ролята на одитора, независимостта му и структурата на одиторския пазар в Европа. През 2011г. Европейската комисия (ЕК), като следваща стъпка след доклада от 2010 г., публикува набор от законодателни предложения (COM (2011) 779/3), и задължителна ротация на одиторските компании на всеки 6 до 9 години е една от няколкото мерки, предложени от ЕК, за да се засили независимостта на одиторите. През септември 2012 г., Европейският парламент обсъжда смекчено предложение за срок на ротация от 25 години, което обаче срещна съпротива от страна на Германия и Испания (CFO Insight, 2012 г.). Впоследствие, Европейския парламент понастоящем обсъжда ротационен период от 21 години, но засега не е взето окончателно решение по този въпрос.

В настоящият дебат липсват систематични и устойчиви аргументи, практически опит, мнения и аналитични доказателства, отнасящи се до ефектите на задължителната ротация на одиторските фирми. Тази статия е насочена към този пропуск, фокусирайки се върху въздействието на задължителната ротация на одиторските компании, както от гледна точка на заинтересовани страни, така и от чисто аналитична гледна точка. Статията се следва следната структура: Първо, обсъждаме плюсовете и минусите на задължителна ротация, така както са възприети от регулатори, одитори, клиенти на одиторските компании и акционерите. На второ място,  предлагаме изчерпателен преглед на приложимата литература. И накрая, ще представим заключение с обобщение и дискусия.

2. Предимства и недостатъците на задължителна ротация на одиторските фирми

Основната грижа на надзорните институции относно ангажираността на одитора с одитираната компания е свързана с потенциалното намаляване на независимостта на одитора и качеството на одита в резултат от прекалено близки взаимоотношения между одитор и клиент. Аргументът е, че твърде близкия контакт с ръководството на клиента, в допълнение към натиска да се запази клиента, може да доведе до желание да се угоди на клиента и да се изгуби вниманието към детайлите (GAO, 2003;. Arel и др, 2005).Същевременно, опасността от рутината, изразяваща се в прекаленото разчитане на работните документи от предходни одити, често се споменава като недостатък на прекомерното ангажиране на одитора с одитираната компания (Brody and Moscove, 1998; Lu and Sivaramakrishnan, 2010). Резултатът е потенциален спад в независимостта и скептизицма, и редукция в качеството на одита. Задължителната ротация е често препоръчвана,за да се увеличи качеството на одита, тъй като тя предполага намаляване на подобна зависимост и риска от рутина (Mautz and Sharaf, 1961; US Senate, 1977; AICPA, 1978; SEC, 1994; Brody and Moscove, 1998; Turner, 2002; GAO, 2003; Jackson et al., 2008; European Commission, 2011b).

Освен тези очаквани положителни (за независимостта) резултати от ротацията, регулаторите също очакват положителни реакции, свързани повишаване качеството на одита и подобряване на "привидната независимост“ (Shockley,1981; Elliot, 2000; Dopuch et al., 2003; European Commission, 2011b). Като цяло, регулаторите допускат, че задължителната ротация на одиторските компании може да предотврати големи корпоративни сривове (Jackon ., 2008 г.), и щети за одиторските дружества.

Ротацията на одиторските фирми е също често обсъждана и във връзка с нейното въздействие върху конкуренцията на пазара (Европейска комисия, 2011b), като аргументът е, че задължителната ротация може да осигури на по-малки одиторски фирми възможност да растат (Mamat, 2006). В същото време, обаче, е напълно вероятно задължителната ротация на одиторските компании да доведе до по-висока концентрация на пазара, тъй като големите корпорации са склонни да избират одитор от „Голямата четворка“ (четирите най-големи международни професионални одиторски фирми), когато сменят одиторската си компания (например DBV, 2010 г.; Европейската комисия, 2011b). Като заключение, малките одиторски фирми може да пострадат от задължителната ротация на одиторските компании. Поради това, задължителните промени в одиторските компании могат да бъдат ограничени до по-големите одиторски фирми, защото одитните комисии могат да приемат, че средно-големите одиторски фирми не разполагат с необходимите ресурси и опит, за да се справят с чести ротации (напр. Grant Thornton, 2009, 2011; BDO, 2010, p. 20; BDO, 2011; Федерация на европейските счетоводители, 2011; IDW, 2012a).

Най-накрая, регулаторните органи признават разходните аспекти на задължителната ротация на одиторските фирми, като имплементационните разходи на новите одитори, за да опознаят бизнес модела и организационната структура на клиента, както и разходите на управленския екип на клиента в ангажимента им да окажат нужната подкрепа на новите одитори в тези процедури по опознаване. (PCAOB, 2011; Европейската комисия, 2011a).

Самите одитори (както Голямата четворка, така и другите фирми) най-общо са против задължителната ротация. Например, PwC (2007) твърди, че задължителната ротация е пречка за изграждане на ефективни работни отношения с ръководството, одитни комисии и бордове на директори. Може би по-важното е, че одиторите се опасяват че задължителната ротация ще увеличи риска от провал в одита в периода преди одиторите  да са опознали спецификите на клиента (Немска камара на експерт-счетоводители, 2004; Grant Thornton, 2009 г.; FRC, 2010 г.; Capitol Federal Financial, Inc, 2011 г.; PwC, 2012 г.). С увеличаването на одиторската ангажираност, специфичният опит за конкретния клиент позволява одиторите да разчитат дори по-малко на ръководството и по този начин, вместо да намалее, се увеличава независимостта на одитора (Solomon et al. 1999).

Друга негативна последица от ротацията на одиторските фирми е възможната загуба на привлекателност на одиторската професия във възприятията на бъдещите служители (KPMG International, 2010). Като резултат от това, одиторите са загрижени от увеличаването на несигурността относно нуждите от одиторски капацитет, както как и къде да се разпределят талантливи служители с конкретен набор от умения и експертизи. Освен това, важни важни дългосрочни инвестиции в развиването на специализирана компетентност ще бъдат избягвани. BDO Seidman (2003) дори отива по-нататък  като твърди, че задължителната ротация може да дестимулира одиторските фирми да развиват специализирано знание, защото те вече няма да могат да се концентрират към клиенти от определени бизнес сегменти (виж също Catanach и Walker, 1999; Lu и Sivaramakrishnan , 2010 г.). В същото време, ротациите често се използват за договаряне на по-ниски средни почасови ставки за одитната дейност, както показва задължителната ротация в италианската действителност (Barton, 2002). Такава ценова конкуренция и последвания натиск за редукция на одиторските такси са особено плашещи за одиторите (KPMG International, 2010; Ernst and Young, 2011; IDW, 2012b). И най-накрая, PwC (2011) и Ernst and Young (2011) твърдят, че задължителната ротация ограничава избора на одиторски фирми и принуждава компаниите да избират одиторските фирми, които нямат опит в съответната индустрия, за разлика от настоящите им одитори.

Клиентите на одитната услуга имат различни мнения за задължителната ротация на одитиращите фирми. От една страна, някои компании споделят притесненията на одиторите, отнасящи се до опита на одитните екипи (Kenny, 2011). Освен това, ръководството в някои компании се опасява, че техните служители могат да бъдат много резервирани към новите одитори, което ще възпрепятства одита като цяло и по-специално разкриването на измами (Stringer, 2011). В допълнение, предвид вече краткия период на ангажираност, одиторите  може да склонят да угодят на компанията дори в по-голяма степен, за да не загубят клиента дори по-рано, в сравнение с положението без задължителна ротация (Kimball International, Inc., 2011). От друга страна, някои компании се опасяват, че по-дългосрочната одитната ангажираност ще възпре одиторите постоянно и агресивно да засягат отново и отново темите, касаещи практиките във фирмата на клиента (Barton, 2002; Zeff, 2003a, 2003b), и по този начин, ще намали независимостта им.

И накрая, има интересно допълнение към дебата от гледна точка на акционерите. А именно, в случай на задължителна ротация, инвеститорът няма да може да разграничи доброволна смяна на одитора (дължащо се, например, на опит управлението да се сдобие с одиторска заверка) от принудителна ротация, което в крайна сметка води до увеличение на разходите за получаване на информацията (Bigus и Zimmermann, 2007). В същото време, инвеститорите неколкократно са изразявали готовност да поемат някакви допълнителни разходи, ако резултатът е по-добър одит (CFA, 2011). Например, предходни проучвания сочат, че инвеститорите плащат по-голяма премия за "висококачествени" печалби, приемайки, че тези печалби са устойчиви (Teoh и Wong, 1993; Schipper и Vincent, 2003).

3. Налична информация за проведени проучвания относно задължителната ротация на одиторските компании

Нашата дискусия е структурирана на изследвания в областта на одиторската ротация на база на използваната методология. Първо ще се прегледаме архивни изследвания, следвани от експериментални и обзорни проучвания. И накрая ще обсъдим аналитични проучвания относно задължителната одиторска ротация.

3.1 Архивни проучвания

Многобройни архивни проучвания изследват ефекта от ангажираността на одиторската фирма за качеството на одита и оценяват (потенциални) ефекти от ротацията на база на констатациите. Тези изследвания обикновено използват четири различни вида оценки за измерване на качеството на одита. Първо, някои изследвания използват "одиторските становища", за да оценят качеството на одита, като даване на "квалифицирано мнение" би могло да се приеме за висококачествен одит. Обобщените констатации отчитат намаляване на вероятността за издаване на квалифицирано одиторско мнение, колкото по-дълго във времето продължава взаимоотношението одитор-клиент  (Levinthal и Fichman, 1988; Vanstraelen, 2000 г.), предполагайки възможността, че одиторите стават по-малко независими във времето. Този феномен потенциално се решава от задължителната ротация на одиторите.

Второ, някои проучвания използват специфичното мнение за действащо предприятие (going concern) за извадка от финансово затруднени компании като оценка за качеството на одита, където отново даването на такова мнение би могло да индикира високо качеството на одита, поне ако клиентът наистина оперира в затруднено финансово положение. С малки изключения (Carey и Simnett, 2006 г.), тези проучвания заключават, че продължителността на взаимоотношението одитор-клиент не оказва влияние върху вероятността от даване на одиторско мнение за действащото стабилно предприятие (Knechel and Vanstraelen, 2007; Jackson et al., 2008; Ruiz-Barbadillo et al., 2009.). Въпреки това, по-малко вероятно е одиторите да дадат мнение за стабилно предприятие през първоначалните  години на одитния ангажимент в сравнение с по-късните години (Geiger и Raghunandan, 2002). Това може да означава, че пазарът налага независимостта на одитора, тъй като одиторът е наясно с потенциалната загуба на репутация, ако се установи, че e дал по-благоприятно одиторско мнение за дружеството, отколкото то заслужава (Ruiz-Barbadillo et al.,2009).

Трето, проучвания за последици от продължителността на одиторския ангажимент са правени и за категоричните случаи на одиторските провали, в които одиторите правят заключение, че финансовите отчети са коректни, въпреки че се оказва, че съвсем не е така. В тези случаи, вероятно качеството на одита е изключително ниско. Подобни изследвания сочат, че одиторските провали най-често възникват в първите години на ангажимента (St. Pierre and Anderson, 1984; Stice, 1991; Raghunathan et al., 1994; Carcello and Neal, 2000; Walker et al., 2001). Въпреки това, Nashwa (2004) отбелязва, че вероятността за одиторски провали отново се увеличава след седмата година от стартиране на ангажимента, докато Ragunathan и др. (1994) отбелязва повторно увеличение на честотата на одиторските провали след петата година.

Четвърто и най-съществено е, че многобройните архивни проучвания оценяват качеството на одита чрез оценка на политиката на счетоводни начисления на клиента, което изразява разликата между паричния поток и базирания на начисления отчет за доходите. Твърдението е, че колкото по-високо е съотношението на нереалистични начисления (т. нар. дискреционни начисления), толкова по-вероятно e компанията да манипулира печалбите, което може да води до отклонение от безпристрастното прилагане на приложимите правила за отчетност. Тези проучвания предполагат, че висококачествените одити следва да смекчават прилагането на екстремни счетоводни действия от страна на управленския екип и по този начин да води до по-ниски дискреционни начисления. Като цяло, сближаването (измервано с продължителността на одиторския ангажимент) като че ли помага за формирането на печалби с по-високо качество, които по-точно пресъздават икономическото представяне на фирмата (напр. Johnson et al., 2002; Myers et al., 2003; Chen et al., 2008.). Някои, но не всички, проучвания наблюдават след известно време критична точка в отношенията одитор-клиент. Например, Chi и Huang (2005) намират такава критична точка след пет години от срока на одита, и констатациите от Davis и др. (2009) показват увеличение на дискреционните начисления след 13-15 години. Manry и други(2008), отбелязват критична точка след седем години, но само за малки клиенти. Въпреки това, нито Johnson et al. (2002), нито Jenkins и  Velury (2008), намират доказателство за редукция в качеството на финансово-счетоводната отчетност или намаляване на консерватизма при по-дълъг срок на одиторския ангажимент.

Когато се изследват директно ефектите от ротацията на одиторските фирми, трябва да се прави разграничение между доброволната и задължителната ротация. De Fond и Subramanyam (1998) анализират доброволните смени на одитори и откриват, че дискреционните начисления през последната година с предишния одитор редуцират печалбите, и остават предимно незначителни  през първата година с новия одитор, което предполага благоприятни последици от доброволната ротация. В италианска опит, най-високото ниво на манипулация на печалбите се открива в периодите след задължителна ротация ( Cameran и др. , 2008 г.), докато доброволната смяна на одитора подобрява качеството на отчетените печалби. От друга страна , Kim и др. (2004), намират, че при корейския опит, нивото на дискреционни начисления е значително по-ниско за фирми с назначени одитори , отколкото за фирми, които доброволно избират своите одитори. Това се подкрепя също и от Chung (2004) , който разглежда задължителния ротационен режим и установи намаление на дискреционните начисления на фирми, които спазват изискванията за ротация.

След принудителна смяна от Arthur Andersen към друг одитор, по-малки бивши клиенти на Arthur Andersen отчитат значително намаляване на дискреционните начисления, докато тези компании, които не са клиенти на Arthur Andersen не отчитат разлика (Nagy, 2005 г.). В подкрепа на това, Cahan и Zhang (2006) /Коаан и Занг / установяват, че в годината след ротацията, бившите клиенти на Arthur Andersen имат по-ниски нива, съответно по-големи спадове, на необичайни начисления. Въпреки това, фокусирайки се върху бившите клиенти на Arthur Andersen с екстремни дискреционни начисления, преминаването към друг одитор не е подобрило значително качеството на финансовите отчети (Blouin и сътр., 2007).

Останалите изследвания използват разни други оценки за качеството на одита. Оценка на "докладите от инспекциите на PCAOB" (Public Company Accounting Oversight Board) от Gunny et al. (2007 г.) показва, че професионалният опит на одитора в конкретната индустрия е по-важен от дългосрочността на одиторския ангажимент за намаляване на пропуските в одита. Чрез анализиране на публикации на SEC Accounting and Auditing Enforcement Releases, Carcello и Nagy (2004) смятат,че манупулирани финансови отчети е по-вероятно да се случат през първите три години, като няма съществена пропорционална връзка между продължителността на одиторския ангажимент и измами във финансовите отчети. Използвайки вероятността за преизчисления на позиции във финансовите отчети и консултантските такси извън одитното възнаграждение като мярка за оценка на качеството на одита, Stanley и DeZoort (2007) потвърждават предварително дискутирания резултат, че качеството на одита нараства с времето и не отбелязват намаление на качеството и след дълго време. O'Keefe и др. (1994) отбелязват, че броят на одиторските часове не е систематично свързан с броя на годините, през в които е изпълняван одита, което предполага, че качеството на одита, измерен чрез броя на часовете, не се влияе от продължителността на одиторския ангажимент. От друга страна, Deis и Giroux (1996) използват отчетите за качествен контрол като оценка за качеството на одита и отчитат обратно пропорционална връзка между качеството на одита и продължителността на одиторския ангажимент.

В обобщение ще кажем ,че констатациите на архивните проучвания са разнородни, но като цяло, има недостатъчни данни да се предполага, че задължителна ротация има положителен ефект върху качеството на одита.

3.2 Експериментални изследвания

В експериментални условия проучващият може да симулира среда,в която ротацията е задължителна, която позволява да се направят заключения за преките последици от ротацията, дори и ако законодателството не я е въвело практически все още. Експерименталните данни за последиците от ротацията на одиторите варират между проучванията на "реалната независимост " и "привидна независимост ", като последната обикновено се изследва с одитори като участници и включва някакъв вид потребители на финансови отчети. По отношение на реалната независимост, одиторите най-често я компрометират при режими, които не изискват ротация (Dopuch и сътр., 2001). При наличие на задължителна ротация, одитори възприемат по-малко кооперативни стратегии в преговорите си с клиентите, което вероятно води до резултати, които са повече в съответствие с предпочитанията на одитора (Wang и Tuttle, 2009 г.). Одиторите са по-склонни да променят своя одиторски доклад в отговор на несъгласие с клиента, когато това се случва в последната година преди ротация, в сравнение със ситуация, в което се очаква да продължително взаимоотношение (Arel и сътр., 2006). Въпреки това, докато ротацията води до възможност за повече настройки на одита, тя не елиминира напълно влиянието от натиска на клиентите (Hatfield и сътр., 2006).

Някои твърдят, че липсата на „привидна независимост“ е достатъчно условия, за да се подкопае доверието в одита и финансовите отчети, което вероятно води до дестабилизация на пазарите (Fearnley and Beattie, 2004 г., стр.. 121). Ефектите от ротацията на одиторските компании върху привидната независимост зависи от опита на участниците. По преценка на експертите, MBA студенти и студенти по право, ротацията на одиторските фирми засилва независимостта дори повече от задължителна ротация на партньорите на одиторските компании (Moody et al., 2006; Gates et al., 2007). Интересно е да се отбележи, че Kaplan and Mauldin (2008) откриват, че възприятията за независимостта на непрофесионалните инвеститори са били еднакво високи при ротацията на одиторските компании и ротацията на партньорите в одиторските компании.

3.3. Изследване на база на интервюта

Данните от изследванията на база на интервюта сред компаниите, подлежащи на задължителен одит показва, че (възприетaтa) вероятност за занижено качество на одита нараства с продължителността на взаимоотношението одитор- клиент (Copley и Doucet, 1993). От друга страна, клиентите с кратки одиторски ангажименти вярват, че могат да защитят своята позиция в случай на несъгласие (Iyer and Rama, 2004). O'Leary and Radich (1996) установяват, че по-голямата част на одиторите и публичните компании са против задължителната фирмена ротация поради несъответствие на свързаните с това разходи и ползи. Въпреки това, оценявайки възприятията на независимостта на одитора, значителен брой от същите интервюирани лица смятат, че задължителната ротация е подходящ начин за подобряване на възприемането на независимостта на одитора. Ebimobowei и Keretu (2011) смятат, че задължителната ротация на одиторските фирми повишава качеството на одиторските доклади, както и независимостта на одиторите, дори и в същото време разходите за одит да нарастват. Във връзка с проучване на SDA Bocconi School of Management през 2002 г., Cameran и др. (2005) дори твърдят, че задължителната ротация води до положителни ефекти върху възприемането за независимостта на одиторите, докато влиянието й върху "действителната независимост" е негативно. Освен това, проучване сред финансовите директори във Великобритания показва, че разходите, свързани с въвеждането на задължителна ротация на одиторите могат да бъдат по-високи от свързаните с такава регулация ползи (Hussey and Lan, 2001).

3.4 Аналитични изследвания

И най-накрая, аналитичното изследване обикновено разкрива положителни ефекти от задължителната ротация върху независимостта на одитора, особено в случаите на висока пазарна концентрация и когато има нужда от много специализирани одиторски услуги (Stefani, 2002). В допълнение, положителното въздействие върху независимостта надвишава разходите за задължителна ротация, когато има само няколко, но много големи клиенти на одиторски услуги на съответния пазар (Gietzmann и Sen, 2002).
От друга страна, моделът от Summer (1998) показва, че одиторите са по-малко независими при краткосрочните ангажименти, отколкото в дългосрочните, посочвайки, че изискването за ротация може да има неблагоприятни последици върху независимостта на одитора като подкопава стимулите на одитора на изгражда репутация на коректност и честност. В допълнение, Arruñada и Paz-Ares (1997) показват, че ротацията не само увеличава разходите за одит, но също така намалява техническата компетентност на одитора, поради по-ниска степен на специализация, и вреди на независимостта на одитора, защото ограничения срок на ангажимента не намалява риска от тайни договорки между одитора и клиента. Elitzur and Falk (1996) заключават, че известният краен срок за одиторския ангажимент намалява качеството на одита с течение на времето, като нивото му за последния период на ангажимента ще бъде най-ниско. Дори да е възможно да се мотивира одиторът да планира по-високо ниво за качество на одита за последния период на ангажираност , повишавайки санкциите за одиторски провали в този период, такава стратегия може да доведе до намаляване на планираните стойности на качеството на одит във всички периоди заради последния.

4. Заключение

Нашия преглед на мненията на заинтересованите страни и резултатите от изследванията показват, че задължителната ротация на одиторските фирми може да има както положителни, така и отрицателни последици, в зависимост от кой питате и, до известна степен, какъв изследователски метод и мярка за оценка на качеството на одита използвате. По отношение на анализа на заинтересованите страни, правим заключение, че регулаторите заемат позиция в полза на ротацията, защитавайки тезата, че тя дава възможност за преодоляване на проблемите, причинени от (прекомерна) ангажираност на одитора с одитираната компания. В другата крайност, одиторските фирми са критични и изтъкват загубата на знание и експертиза, която ротацията потенциално може да предизвика. Позициите на клиентите на одита и акционерите са относително смесени.

По отношение на изследванията, повечето архивни проучвания подкрепят очакванията за загуба на специфичното познание за клиента в ранните години на одитния ангажимент. С времето одиторът трупа експертиза и качеството на одит се подобрява. Има само няколко архивни проучвания, които твърдят, че прекомерно дългосрочните взаимоотношения биха довели до намаляване на качеството на одита, предлагайки ограничени доказателства, че ротацията ще има някакви положителни ефекти. Въпреки това, друга гледна точка е как потребителите на финансовите отчети (напр. инвеститори, акционери) възприемат качеството, което получено от одитора, и изследванията в тази област до голяма степен подкрепят положителното влияние на ротацията на “привидната независимост“. Следователно, при оценяване на предимствата и недостатъците на ротацията, е важно да се разграничи действителната и привидната независимост.

Бихме искали да признаем някои от ограниченията пред настоящата статия. Анализ на пзоициите на заинтересованите страни като това разчитат на предварително изразени мнения и публикувани изследвания и просто се прави преглед на основните резултати. Освен това, предвид различните индивидуални  характеристики на отделните регулаторни среди, научните изследвания не могат лесно да се обобщят във вид валиден за множество страни / контексти. В допълнение, важно е да се отчетат методологичните ограничения, като например липсата на външна валидация на аналитичните и експерименталните изследвания, и резултатите от проучването могат да бъдат повлияни от лични опит и мотиви. Ограниченията, свързани с оперативното опростяване на определени параметри, трябва също да бъдат взети предвид. Напримерн, качеството на одита и независимостта на одитора са изключително трудни за измерване и оценка. Мерките, използвани в изследванията, са само подобия на реални конструкции и следователно осигуряват ограничена представа за реалните взаимоотношения. И накрая, много от прегледаните архивни проучвания разглеждат по скоро последиците от срочността на одиторския ангажимент, отколкото ефектите от ротацията, и последиците от доброволната, а не толкова на, задължителната ротация.  Следователно, заключенията отнасящи се до последиците от задължителната ротация на одитиращите фирми трябва да бъдат направени с повишено внимание. Препоръчваме повече изследвания на настоящи и минали инициативи за ротация, за да може да изготвят съответните заключения в тази насока.

По отношение на политическите ефекти, под въпрос е дали ротацията трябва да се управлява от законодателен процес или трябва да бъде оставена на одитиращите компании, които следва да дадат сигнал за силно корпоративно управление като променят отговорните одитори през определен период от време. В случай на прилагане на законодателството, ротационния период трябва да се определи с голямо внимание, като се има предвид деликатния компромис между специфични клиентски знания, от една страна, и въпросите, свързани с независимостта на одиторите, от друга страна. В този контекст, трябва да се имат предвид резултатите на проведените изследвания, които показват, че качеството на одита има тенденцията да е особено ниско през първите три години на одитния ангажимент, което предполага, че минимум три години са необходими за одиторските фирми да добият адекватно познание за одитираната компания (Европейска комисия, 2011b). В заключение, предвид липсата на доказателства, които да свържат задължителната ротация с подобряване качеството на одита, надзорните инстанции трябва внимателно да определят дългосрочните цели на задължителните ротационни изисквания, преди да приложи такава скъпа мярка.


Задължителна ротация на одиторските компании: Предварително проучване и преглед на гледните точки на заинтересованите лица | NOVACON ПОЗНАНИЕ | NOVACON, The Payroll & Accounting Company