Отговорност на управителя при намаляване имуществото на предприятието, в случаите на наличие на задължения за данъци

management-accountability

Нормите на ДОПК предвиждат специфична солидарна отговорност на лице – управител или член на орган на управление на дружество, който намали имуществото на предприятието, което има задължения за данъци и осигуровки и поради това задълженията не могат да събрани от НАП.

Който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице за данъци и осигуровки, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

За да бъде повдигната тази вид отговорност на управителя или съответния отговорен орган на управление трябва да са налице следните предпоставки:

- да има намаляване на имуществото на задълженото лице – дружеството;
- да има задължения на дружеството за данъци или осигуровки, които са  установени в хода на ревизионно производство на дружеството с ревизионен акт;
- действията да сочат недобросъвестност на управителя / при отчуждаването на имуществото е целял и/или е предполагал, че тези действия ще доведат до невъзможност да се погасят задължения за данъци и/или осигуровки/;
- да има причинна връзка между недобросъвестно извършените действия, съответно бездействия и несъбираемостта на задължението.

Този вид отговорност може да възникне за всички видове данъци и задължителни осигурителни вноски, дължими от юридическото лице, независимо в какво качество, дали като носител на задължението (ДДС, корпоративен данък) или като лице, задължено да удържа и внася данък или осигурителни вноски на други лица (данък върху доходите, задължителни осигурителни вноски за наети лица). Отговорността обхваща, както самото задължение, така и лихвите и разноските по събирането им.

Следва съответното лице, към което е насочена отговорността – управителят или членът на орган на управление да е действал през съответния период в това си качество, например – сключвал е договори, издавал е фактури, нареждал е плащания и т.н, или е участвал във вътрешните за предприятието отношения – издавал е заповеди, нареждания за инвентаризации, разпореждане с активи и т.н.

Дори и да му е била извършена ревизия на физическото лице за личните му данъци и осигуровки закона допуска да му бъде извършена отново ревизия по този ред за това, че в качеството си на управител е намалил имуществото на предприятието, което има задължения и е ощетил фиска по този начин.

Този вид отговорност може да бъде насочена и към повече от едно лице, когато дружеството има повече от един управител, съответно повече членове на органи на управление.

В тези случаи принудителното изпълнение и обезпечението се насочват задължително първо срещу имуществото на задълженото юридическо лице и след това към управителя на дружеството. Всяка промяна в размера на задължението, за което те носят отговорност води до редуциране или отпадане на тяхната отговорност, като при плащане на задължението – пълно или частично отпада и отговорността на управителя. Съответно при отмяната на акта, издаден спрямо главния длъжник, води винаги до отпадане на отговорността на третите лица, независимо от това, дали ревизионния акт спрямо третите отговорни лица е влязъл в сила или не. По силата на чл. 21, ал. 1 от ДОПК отговорността на третите лица не отпада, макар главния длъжник да е престанал да съществува, включително при обявяване в несъстоятелност.

Публикувано в Данъци, ДОПК с етикети , , , . Постоянна връзка.