Данък при източника за доходи от лихва при заем от чуждестранно лице на българско дружество

Българско дружество сключва договор за паричен заем с чуждестранно дружество, lower-interest-rates-novacon.bulgariaкоето няма място на стопанска дейност в страната. Лихвата по договора за заем се явява доход за чуждестранното лице и съгласно българското законодателство подлежи на облагане в страната ни с данък при източника, който е окончателен.

Това е приложимо в хипотезите на договори за парични заеми сключени между българско юридическо лице и чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейсност в страната ни. Чуждестранната фирма, в качеството на заемодател, отпуска паричен заем на българска фирма, при определена лихва и за договорен между страните срок, в който българската фирма следва да погаси усвоения заем. За договорения срок българското дружество, отчита разходи, тъй като дължи лихви по заема към чужденеца, които от своя страна следва да се обложат с данък при източника, който е окончателен. Такъв вид данък е дължим и за начислени неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица и/или еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни юридически лица.

В тези случаи данъкът се удържа от българското дружество (като платец на дохода), което е длъжно да го внесе в полза на бюджета в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода. Следва да се отбележи, че в случая според законодателя „начисляването на данъка” не винаги съвпада с „изплащането на дохода” за лихви на чуждестранното лице. Допустимо е в търговската практика лихвата да е уговорена като дължима на определен падеж, но реално същата да бъде преведена в срок различен от договореното между страните или поради една или друга причина да няма изплащане на лихва и частично погасяване на заема. В тези случаи законодателят не държи сметка за реалните парични трансфери и фактическото погасяване на заема, а начисляването на доход при източника за лихви се дължи съгласно договореното между страните и платецът – българското дружество е длъжно да начисли и удържи дължимия данък при източника. При дългосрочни договори за заем, дори и да не е уговорено изрично, приложимите счетоводни стандарти изискват начисляване на лихвата най-малко на годишна база, което също е основание за начисляване (и внасяне в срок) на данъка.

В случаите, когато българско лице е имало задължение и е следвало да начисли и внесе данък при източника за доходи от лихви, например по заем с чужестранно юридическо лице без място на стопанска дейност в страната, но не го е начислил и внесъл в полза на бюджета същото дължи лихви върху неначисления и невнесения данък. Следва да се има предвид, че законът за корпоративното подоходно облагане предвижда особени хипотези и определени изключения, поради което и различно данъчно третиране с оглед спецификите на казуса и вида доходи от лихви, за които трябва да се държи сметка при всеки отделен случай.

Публикувано в Данъци. Постоянна връзка.