Решение на СЕС от 03 септември 2015 г. по запитване на български съд във връзка с класически отказ на данъчен кредит от НАП по фактури за консултантски услуги

eu_blog

Интересен казус е спорът между „Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани” ООД /АЛИК/ и директора на дирекция ОДОП Варна, за който Варненският административен съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз. Спорът касае реалното извършване на услуги по сключени от българското дружество абонаментни договори за консултантски услуги с четири други дружества.

 Основните факти са:

  • Основен предмет на дейност на АЛИК е в областта на селското стопанство, растениевъдство, животновъдство и спомагателни дейности.
  • Абонаментните договори касаят предоставянето на консултантски услуги в областта на корпоративните финанси, бизнес развитието, юридически услуги и консултантски услуги по информационна сигурност.
  • И четирите дружества са представлявани от едно и също лице.
  • Изпълнителите се ангажират да са на разположение на АЛИК за консултации, ежедневно, а при нужда в извънработно време, да осигуряват необходимото по време физическо присъствие на АЛИК и/или трета страна, и т.н.
  • Задължение на възложителя е да изплаща седмично възнаграждение всеки понеделник на седмицата, следващ седмицата, за която се дължи.

На АЛИК е извършена ревизия, при която данъчните органи установяват, че фактурите са издадени в срока по договорите, осчетоводени са в счетоводствата на изпълнителите и в тези на АЛИК и са декларирани в справка-декларациите. Плащанията по фактурите са извършени по банков път, а изпълнителите разполагат с достатъчно квалифициран персонал за изпълнение на услугите.

Изпълнителите са декларирали, че не е предвидено възлагането и отчитането на изпълнението на въпросните услуги да става чрез оформянето на документи. Възложените задачи и проблеми са били обсъждани при проведени срещи, по телефон и с електронни съобщения. В резултат на това данъчните ревизори правят извода, че липсват доказателства, установяващи вида, количеството и характера на конкретно извършени услуги, и в частност първични документи относно изработените часове, както и справки за начина, по който е формирана себестойността на услугите и отказват правото на приспадане на АЛИК по издадените му фактури. В ревизионния акт не се излагат преки твърдения, че доставките на услуги представяват данъчна измама. В запитването до Съда на Европейския съюз българският съд все пак посочва, че изпитва съмнения дали абонаментен договор като този може да е „доставка на услуги“ по смисъла на Директивата за ДДС, или само извършването на конкретни консултантски услуги може да бъде такава доставка и да породи право на приспадане на ДДС.

 Отправените преюдициални въпроси от българския съд до СЕС касаят тълкуването на понятието „доставка на услуга“ в случаите на абонаментни договори за извършване на консултантски услуги:

  • дали данъчното събитие за доставката на такъв вид услуги настъпва с изтичането на периода, за който е уговорено плащането, без значение дали и колко пъти са предоставяни такива,
  • следва ли да се фактурират такива и да се начисли данък за абонаментни услуги само в случаите, ако за съответният период реално са предоставяни услуги.

Изложеният казус касае класически случай на отказ на данъчен кредит от НАП по фактури за консултантски услуги. Поставените въпроси обаче заобикалят основния въпрос, наличие или липса на реално извършени услуги, а са свързани с формалното тълкуване на договори за абонаментни услуги. Поради тази причина, видно от решението на СЕС от страна на НАП е изложено твърдение, че поставените от варненския съд въпроси са недопустими.

Независимо от това в отговор СЕС с решение от 03.09.2015 г. постановява, че в тези случаи на доставка, състояща се основно в това доставчикът да бъде постоянно на разположение на клиента си, за да му предоставя консултантски услуги, за което получава възнаграждение под формата на предварително определени периодични вноски, трябва да се счита за извършена в периода, за който се отнася плащането, без значение дали в този период доставчикът действително е давал консултации на своя клиент. Т.е. СЕС постановява, че данъчното събитие и изискуемостта на данъка настъпват с изтичането на периода, за който е уговорено плащането, без значение дали и колко пъти възложителят действително се е възползвал от услугите на доставчика.

Публикувано в Данъци, ДОПК с етикети , , , . Постоянна връзка.