Какво трябва да внимаваме при обжалване на акт на данъчната администрация?

pay-income-tax-novacon.bulgariaКато задължителна инстанция преди съдебното обжалване Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) предвижда административното обжалване пред директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” на НАП. Индивидуалните административни актове на органите по приходите, като ревизионните актове, актовете за прихващане или възстановяване, актовете за регистрация или дерегистрарция по ЗДДС, становищата за наличие или липса на прилагане на СИДДО и т.н. подлежат на оспорване първо по административен ред пред НАП и след това на съдебен контрол.


Законът регламентира минималното съдържание, което жалбата срещу акта на администрацията трябва да съдържа, а именно:

1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
2. акта или действието, против които се подава;
3. доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
3. в какво се състои искането;
5. подпис на подателя.

Изискванията по т.1, 2 и 5 са задължителни като съдържание, като липсата на което и да е от тях води до недопустимост на жалбата и възможността производството да бъде прекратено, а жалбата да се остави без разглеждане. Освен наименованието на дружеството, от което се подава, следва да бъде посочено, с оглед преценка на представителната власт на подателя, и лицето от името, на което се подава жалбата. Същото следва да е положило подписа на самата жалба.

Когато жалбата е подписана от упълномощено лице, задължително следва да бъде приложено и пълномощно, доказващо упълномощаване на подателя от лице с представителни функции на дружеството и за действията, извършени от пълномощника за подаване на жалбата.

В случаи, че жалбата не съдържа подпис на лицето, посочено в същата, липсва име на лицето от което изхожда, пълномощно, когато е от пълномощник или не е посочено срещу кой акт е подадена, административният орган изпраща уведомление до лицето да отстрани посочената нередовност в 7 дневен срок от получаването му. Ако лицето не отстрани констатираната нередовност в указания срок решаващият орган прекратява производството по жалбата като недопустима и оставя същата без раглеждане с решение.

Решението подлежи на обжалване по съдебен ред пред административния градски съд с частна жалба в 7 дневен срок от получаването му. В случай, че не бъде обжалвано пред съда в 7 дневен срок, актът (който се обжалва и се иска да бъде преразгледан и отменен) влиза в сила и по нататъшното му оспорване се възпрепятства.

При отстраняване на нередовността от подателя административният орган е длъжен да се произнесе по жалбата и да я разгледа като допустима. Действащия до 2007 г. данъчен процесуален кодекс съдържаше задължително изискване в жалбата да се посочат и правните основания и мотиви за обжалване на акта, но с отпадането му в новия ДОПК такова изискване не се съдържа. Независимо дали има изрични и конкретни аргументи в жалбата, органът, който е сезиран, е длъжен да я разгледа и да се произнесе по нея. Наличието на изрични възражения относно незаконосъобрзностто на акта, който се обжалва, сочи единствено до сериозността на подателя, но не може да доведе до това да не ви бъде разгледана жалбата и да не ви се произнесът с решение.

Публикувано в Данъци, ДОПК с етикети , , . Постоянна връзка.