Дължат ли се лихви при реализиране на специалната солидарна отговорност за чуждо данъчно задължение по реда на чл.177 от ЗДДС

novacon-bulgaria-the-payroll-and-accounting-company-chain

Солидарната отговорност за дължим и невнесен данък върху добавената стойност от друго лице е специален институт определящ механизма на специфичен вид данъчна отговорност и е въведен от европейското законодателство за борба с данъчните измами. В българския закон солидарната отговорност е регламентирана с разпоредбата на чл.177 от ЗДДС.

Съдържанието на този вид отговорност включва отговорност за плащане от получател по облагаема доставка за дължимия, но невнесен от доставчик ДДС, по което получателят е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с доставката.

В хипотезите на този вид отговорност не се оспорва и не касае случаите за липса на реално извършени доставки на стоки или услуги, доколкото при тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит на получателя подлежи на отказ на основание, че липсват доказателства за действително осъществени доставки. Тук става въпрос за доставки, при които съществуват достатъчно и безспорни доказателства за осъществяването им, но някой по веригата от доставчици не е внесъл дължимия от него данък. В този смисъл данъчната администрация може да насочи вземането си за дължимия данък към всяко едно от лицата по веригата от доставки, за да предотврати невнасянето в хазната на дължимия данък, след като се убеди, че данъкът няма да бъде внесен от задълженото лице и лицето към което се насочва претенцията е знаело или е било длъжно да знае това с оглед установените факти. Става въпрос не за отговорност към определено лице за разчитане с бюджета за определен данъчен период по всичките му доставки, а касае отговорност поради невнасяне на данък по конкретни доставки без оглед това дали е пряка или предходна по веригата от доставки.

При ангажиране на солидарната отговорност на получателя по доставката за неплащане от неговия доставчик на начисления ДДС по процесната доставка е без значение обстоятелстното дали доставчикът има или не имущество, а е относимо само установеното невнасяне на данъка в бюджета. В този случай обаче според практиката на ВАС, за да се реализира такава отговорност към другите отговарящи получатели, следва администрацията да докаже, невъзможността си да събере задължението си от прекия получател. Това става чрез провеждане на неуспешно обезпечително, съответно изпълнително производство и прилагане на необходимите доказателства за това.

Интересен въпрос при този вид отговорност е дължат ли се лихви от лицето към което е насочено това производство, за невнесения данък от друго лице.

По отношение на този въпрос постановената практика на ВАС, а и указанията на изпълнителния директор на НАП са в смисъл, че лихви в този случай се дължат. Отговорността на третото лице по чл.177 от ЗДДС е и за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на погасяването му, като при ревизия, същата се изчислява до датата на издаване на ревизионния акт на лицето. Относно лицето към което е насочено отговорността задължението следва точно параметрите, каквито има главния дълг и към датата на погасяване на главния дълг от основния длъжник се погасява и задължението на отговорното лице, а при частично погасяване – например погасяване на главницата, отговорното лице остава задължено за лихвата по дълга.

В случая отговорното лице не става носител на ново данъчно задължение върху която следва да се начисляват лихви за негово собствено закъснение, а отговаря за чужд дълг в размерите, които дългът има до пълното му погасяване. След погасяване на главницата на дълга без значение кое лице го е погасило, задължението за лихви спира да се увеличава, но остава дължимо и подлежи на събиране. Съответно при цялостно погасяване на главницата и лихвата независимо от кое лице отпада изцяло отговорността на отговорното лице.

Публикувано в Данъци, ДОПК с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар