Ново решение на Съда на Европейския съюз относно данъчното третиране на двойно внесен ДДС от доставчик и от получател при самоначисляване и в условията на издаден ревизионен акт

novacon-bulgaria-the-payroll-and-accounting-company-judgment-cover

Ново решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 23 април 2015 г. по дело С-111/14 е постановено по отправено запитване от България, по висящо дело пред ВАС във връзка с административно дело между немско дружество и директора на дирекция ОДОП Пловдив.

За разлика от множеството запитвания отправени от България в последно време и постановените решенията на СЕС по дела разглеждащи казуси свързани с липсата на доставка, решение С-111/14 разглежда съответствието на разпоредбите на ЗДДС с нормите на Директива 2006/112/ЕО относно това кое лице следва да се приеме за данъчнозадължено (доставчикът или получателят), при извършване на облагаеми доставки на стоки и услуги, в случаите когато облагаемата доставка се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС.

За какво става въпрос

Спорът по главното производство касае извършването на технически и консултантски услуги от дружество установено в Германия за българско дружество. Доколкото българското дружество е приело, че немското не разполагала с „постоянен обект” на територията на България, българското дружество си е самоначислявало ДДС за извършените му услуги и е издавало протоколи по чл.117 от ЗДДС за това.

При извършена ревизия на немското дружество НАП констатира, че същото е имало „постоянен обект”  на територията на България по смисъла на ЗДДС, следвало е да се регистрира по ЗДДС и е било задължено за ДДС за извършените от него услуги.

С ревизионен акт на немското дружество са определени задължения, същите са платени от дружеството, а акта не е оспорен по съдебен ред, поради което същият е влязъл в сила.

Впоследствие немското дружество иска възстановяване на платения данък, доколкото НАП отказва на българското дружество правото на приспадане на данъчен кредит за платения от него ДДС във връзка със същите доставки, тъй като то не притежава данъчен документ за това и е налице влязъл в сила стабилен ревизионен акт, който води до невъзможност за корекция на данъчните документи.

Мнение на съда

По отправените във връзка с запитването въпроси СЕС постановява, че в случаите, когато се извършва доставка на услуга чрез постоянен обект на територията на държава членка, в която е дължим ДДС, платец на ДДС е само данъчнозадълженото лице, извършващо доставката. Държавите членки имат възможността да приложат механизма на самоначисляване само когато, доставчикът на услугите не е установен, в държавата членка, в която е дължим ДДС.

Съдът посочва, че факта, че получателят на услугите е внесъл ДДС, воден от неправилното предположение, че доставчикът няма постоянен обект по смисъла на Директивата за ДДС, не дава основание на данъчната администрация да се отклонява от това правило и да разглежда като платец на ДДС получателя вместо доставчика.

В този смисъл не се допуска данъчната администрация на държава членка да разглежда като платец на ДДС получателя на услугите, извършени чрез постоянен обект на доставчика, когато както доставчикът, така и получателят на услугите са установени на територията на същата държава членка, дори ако получателят вече е внесъл данъка, воден от неправилното предположение, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава.

СЕС също така постановява, че държавите членки следва да предвидят възможността да се коригира фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен, при положение, че издателят на фактурата докаже своята добросъвестност. Когато обаче издателят на фактурата своевременно отстрани напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралитет на ДДС изисква фактурираният ДДС, който не е следвало да бъде начислен, да може да се коригира, без държавите членки да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на посочената фактура. Това коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация.

Изводи

В случая по главното производство данъчната администрация окончателно е отказала да признае на получателя по фактурите (българското дружество) правото да си приспадне данъка, който е платил със самоначисляване, свързаният с упражняването на това право риск от загуба на данъчни приходи според съда е напълно отстранен.

В крайна сметка, според решението на СЕС става ясно, че принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика на услугите внесения от него данък, въпреки че на получателя на услугите, който също е внесъл данъка върху добавената стойност за тези услуги, е отказано правото да приспадне данъка, тъй като не разполага със съответен данъчен документ, независимо от обстоятелството, че националният закон не позволява корекция на данъчните документи при наличието на влязъл в сила ревизионен акт.

Публикувано в Данъци, ЗДДС с етикети , , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар