Задължителна регистрация по ЗДДС в резултат от преобразуване

novacon-bulgaria-the-payroll-and-accounting-company-vat-registration1.jpg

Разпоредбите на ЗДДС изискват задължителна регистрация на нерегистрирано по ЗДДС лице, в случаите когато същото придобие стоки или услуги от регистрирано лице при преобразуване, отчуждаване или апорт на предприятие по реда предвиден за това в Търговския закон.

Този вид регистрация е особен вид задължителна регистрация по ДДС, при която законодателят не предвижда достигане на определен облагаем оборот от нерегистрирано лице за даден времеви период или прилагане правото му на избор да се регистрира или не, а същото е задължено да се регистрира, независимо от оборота, когато закупува стоки или услуги от регистрирано по ЗДДС лице в следните хипотези:

  • Преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от ТЗ – преобразуването на търговските дружества е регламентирано в чл. 261 и следващите от ТЗ, като това може да се стане чрез новообразувано търговско дружество, като се превърне в търговско дружество от друг тип чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне, както и чрез промяна на правната форма
  • Прехвърляне на предприятие по реда на чл.15 и чл.60 от ТЗ
  • При апорт в търговско дружество
  • При универсално правоприемство, възникнало в резултат на преобразуване на бюджетни организации, държавни или общински предприятия, в резултат на което новообразуваните организации или предприятия са универсални правоприемници на преобразуваните;
  • Предоставяне за ползване на имоти от държавата/общините/заявителите за нуждите на частни детски градини, училища, както и на детските градини и училища с чуждестранно участие по Закона за народната просвета, и последващото им преминаване към държавата/общините/заявителите в случай на закриване на детските градини и училищата

В тези случаи самият, закон изрично предвижда като изключение, че прехвърлянето на активи не се счита за доставка по смисъла на ЗДДС. Правоприемникът, към който преминава имуществото на преобразуващото се предприятие,  получава и всички права и задължения произтичащи по закона за ДДС, включително правото на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и задължението да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит. Целта на законодателят е да не се нарушава неутралността и механизма на данъка върху добавената стойност и придобиващият да има право да ползва данъчният кредит или възможността да извърши корекция по отношение на стоки или услуги, за които това право е съществувало за отчуждителя или прехвърлителя и с възникването на необходимостта от прехвърляне, апортиране или отчуждаване на дружеството тази възможност да бъде упражнено е възпрепятствана.

Когато приобретателя или правоприемника придобие активите, за същият възниква задължение в 14 дневен срок от вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър или регистър БУЛСТАТ да подаде заявление за регистрация по специалния закон. За датата на регистрация се счита датата на вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър или регистър БУЛСТАТ. Към датата на регистрация по ЗДДС, за да може новорегистрираното/преобразуваното лице да ползва правото на приспадане на данъчен кредит за получените активи, същото следва да се подаде и опис за наличните активи, който може да бъде подаден в 45 дневен срок след датата на самата регистрация.

Условията за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл.60 от Правилника за прилагане на закона за ДДС, като разпоредбата предвижда две хипотези и поставя различни изисквания, при наличието на които може да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит от лицето, което е придобило активите. И двете хипотези разглеждат случаите, когато прехвърлителят или апортиращият не е имал право на приспадане на данъчен кредит или не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. Първата хипотеза, регламентирана в правилника е приложима, когато преобразуващият се – регистрирано по ЗДДС лице е имал право да приспадне начисления му при придобиването активите данък, но не го е упражнил по регламентирания в закона ред. Необходимите условия за да бъде упражнено право на данъчен кредит за тези активи от правоприемника са визирани в т.1-т.4 на ал.1 на чл.60 от ППЗДДС.

Втората хипотеза, регламентирана в ал.2 на чл.60 от правилника е приложима, когато преобразуващият се не е имал право да приспадне начисления му при придобиването на активите данък добавена стойност поради това, че не е бил регистрирано по ЗДДС лице или когато регистрираното по закона лице използва вещта за освободени доставки, безвъзмездни доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, т.е. за доставки без право на данъчен кредит. В този случай за правоприемника ще възникне право на приспадане на данъчен кредит, ако активите се използват от правоприемника за извършването на облагаемите доставки по смисъла на чл. 69 от ЗДДС.

Специфична хипотеза съществува, когато при прехвърляне на предприятие праводателят не прехвърля стоки и услуги, тъй като същият няма заведени активи – стоки или услуги, които да прехвърли на правоприемника. В тези случаи не съществува задължение за задължителна регистрация по ЗДДС по реда на чл.132 от същия, доколкото цитираната норма изисква кумулативното наличие на две предпоставки – прехвърлянето на предприятие /или някоя от посочените други хипотези в чл.10, ал.1 от ЗДДС/ и придобиването на стоки и услуги.

Липсата на заведени активи се доказва със счетоводни документи на прехвърлителя. Същата може да се установи от счетоводния баланс на приобретателя, оборотни ведомости към момента на прехвърлянето на предприятието и хронологиите по сметки, от които да се видят счетоводните записвания, че прехвърлителят няма заведени активи, поради което в тези случаи за прехвърлителя няма да възникне задължение за задължителна регистрация по ЗДДС по реда на специалната норма.

Публикувано в Данъци, ЗДДС с етикети , , , , , , , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар