Социалните разходи – данъци и осигуровки

social-expenses-novacon-the-tax-and-accounting-company-bulgaria

Ръководството на всяка компания може да вземе решение допълнително да стимулира наетите лица като осигури и предостави средства за социални разходи. Социалните разходи могат да бъдат предоставени в пари (например предоставени пари за закупуване на карта за градски транспорт) или в натура (например ваучери за храна). Също така социалните разходи могат да бъдат дадени пряко (т.е. ползата е директно за конкретно лице, например допълнителна здравна осигуровка/застраховка) или непряко (т.е. ползата е обща за наетите лица, например поддържане на фирмена почивна база).

Независимо от направената по-горе квалификация, ще разгледаме от данъчна гледна точка социалните разходи в следните аспекти:

Социални разходи, които по своя характер не са в натура

Социалните разходи, които по своя характер не са в натура, не подлежат на облагане по Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с еднократен данък върху разходите и се признават за разход за дейността за данъчни цели, ако са документално доказани и са свързани с дейността.

Също така социалните разходи, които не са в натура, обикновено представляват облагаем доход на съответното лице по трудов договор или договор за управление, освен ако в ЗДДФЛ е предвидено изрично изключение.

Социални разходи, които по своя характер са в натура

Социалните разходи, които по своя характер са в натура могат да се разгледат в три направления:

1. Социални разходи, които са в натура, които не са изрично обозначени в ЗКПО и които отговарят на определението в пар.34 от ДР на ЗКПО.

(бележка: пар.34 от ДР на ЗКПО:“Социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.)

С други думи, този вид социални разходи трябва да отговарят на определението, дадено в пар.34 от ДР на ЗКПО. Ако не отговарят изцяло на определението, тогава се прилага т.2 от настоящата тема.

В този случай компанията дължи 10% данък върху социалните разходи в натура, като данъкът се признава за разход за данъчни цели. Самият социален разход се признава за данъчни цели, ако е свързан с дейността и е документално обоснован.

Този вид разходи не представляват облагаем доход на физическото лице, освен ако в ЗДДФЛ е предвидено изключение.

2. Социални разходи, които са в натура, които не са изрично обозначени в ЗКПО и които не отговарят на определението в пар.34 от ДР на ЗКПО.

В този случай компанията не дължи 10% данък върху социалните разходи в натура, тъй като въпреки че социалните разходи по своя характер са в натура, те не отговарят на определението, дадено в пар.34 от ДР на ЗКПО. Социалният разход се признава за данъчни цели, ако е свързан с дейността и е документално обоснован.

Този вид разходи представляват облагаем доход на физическото лице, освен ако в ЗДДФЛ е предвидено изрично изключение.

3. Социални разходи в натура, които са изрично обозначени в ЗКПО. 

Изрично обозначени в ЗКПО са разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“, както и разходите за ваучери за храна. За този вид разходи не се прилага, определението дадено в пар.34 от ДР на ЗКПО, тъй като в чл.204 от ЗКПО е определено, че тези разходи са социални разходи в натура и прилагането на определението не е релевантно (въпреки това тук може да възникне спор с НАП), На практика това означава, че дори и да не бъдат достъпни за всички работници и служители, вкл. и на тези по договори за управление, тези разходи се считат за социални разходи в натура по смисъла на ЗКПО.

- Вноски за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“

Не се облагат с данък върху разходите в размер до 60 лева месечно за всяко наето лице, когато компанията няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите. Съответно, ако компанията има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите, компанията дължи данък върху общият размер на направените разходи. Ако компанията няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите и вноските са над 60 лева, компанията дължи данък върху разликата над 60 лева.

Не подлежат на облагане по ЗДДФЛ за съответното наето лице, вноските за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка „Живот“, направени до 60 лева на месец за всяко наето лице. Съответно разликата над 60 лева представлява облагаем доход за наетото лице.

- Ваучери за храна

Разходите за ваучери за храна до 60 лева на месец за всяко лице не се облагат с 10% данък върху разходите, ако компанията отговаря и на допълнителните изисквания*, посочени в ЗКПО. Ако сумите за едно лице на месец са над 60 лева и компанията отговаря на допълнителните изисквания*, то данък се дължи върху горницата над 60 лева. Ако компанията не отговаря на допълнителните изисквания*, дължи данък върху пълният размер на разхода за ваучери за храна.

*Допълнителни изисквания по ЗКПО за необлагаемост до 60 лева на месец за всяко наето лице на ваучерите за храна: договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца; данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите; ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

Данъкът се признава за разход за данъчни цели. Социалният разход се признава за данъчни цели, ако е свързан с дейността и е документално обоснован.

Не подлежат на облагане ваучерите за храна, получени в размера и по реда на ЗКПО, което се дефинира в следните случаи:

- Ако месечната сума на ваучерите за храна за едно наето лице са до 60 лева и компанията отговаря на специфичните условия, посочени в ЗКПО, то разликата над 60 лева представлява облагаем доход на наетото лице.

- Ако месечната сума на ваучерите за храна за едно наето лице са над 60 лева и компанията отговаря на специфичните условия, посочени в ЗКПО, то това е необлагаем доход на наетото лице.

- Ако компанията не отговаря на специфичните условия, посочени в ЗКПО, то цялата сума на ваучерите за храна представлява облагаем доход на физическото лице.

Социални разходи, за които не се дължат осигурителни вноски

Въпросите са разгледани в Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. В общия смисъл според наредбата осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично в пари или в натура. Това означава например, че ако социалната придобивка върху която биха се начислявали осигурителни вноски е само еднократен акт на работодателя, то не се очаква да възникне дължимост на осигурителни вноски.

Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.

Осигурителни вноски не се дължат върху следните социални разходи:

- средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях)

- средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на здравни и лечебни заведения

- средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на детски заведения

- средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на почивни бази

- средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за поддържане на културни потребности на работниците и служителите

- вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация

- еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития

- средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при спазване условията на ЗКПО. Т.е. ако сумите са над 60 лева и компанията отговаря на допълнителните условия в ЗКПО се дължат осигуровки за разликата над 60 лева, а ако компанията не отговаря на допълнителните условия в ЗКПО, осигуровки се дължат върху пълния размер на разхода (и в двата случая трябва да се има предвид и максималния осигурителен праг).

Публикувано в ЗДДФЛ, ЗКПО, Труд и работна заплата с етикети , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар