Авансово плащане

payment-novacon.bulgariaАвансовото плащане представлява извършено плащане преди да е изпълнена сделката (т.е. преди стоката да е доставена или услугата да е извършена).

Обикновено авансовото плащане се извършва на база на договор, анекс или проформа фактура. Наличието на договор не изключва издаването на проформа фактура.

Проформа фактурата не е данъчен документ и основното й предназначение е да предизвика авансово плащане, т.е. това е нещо като “покана” за извършване на плащане. Тя няма счетоводно изражение, тъй като на осчетоводяване подлежи самото плащане. Ако проформа фактура бъде издадена, но не последва плащане, няма какво да бъде осчетоводено, тъй като издаването на проформата не води до събитие.

Също така е погрешно да се издава проформа фактура за “подкана” за плащане по вече извършена сделка. Това е така, защото извършената сделка е нормативно основание за издаване на фактура, която вече е данъчен документ, а и има счетоводно изражение независимо от плащането.

Погрешно е също така да се издава фактура за авансово плащане преди да е извършено плащането. Това е така, защото основанието да се издаде фактура за авансово плащане е фактическото събитие “авансово плащане”, което предизвиква изискуемост на ДДС и е основание за евентуално упражняване на правото на данъчен кредит при равни други условия от клиента. Т.е. фактура за авансово плащане се издава до 5 дни от датата на получаване на авансовото плащане.

Авансовото плащане може да е за частична сума от общата сума на сделката, но може и да е за 100% от общата сума на сделката. На практика 100% плащане получено преди да е осъществена сделката по същността си също е авансово плащане.

Ако сделка, по която има извършено авансово плащане, в последствие се реализира, то се издава окончателна фактура. В тази фактура се описва общата стойност и предмет на сделката и на отделен ред се приспада получения аванс. Ако авансовото плащане е било 100%, за което е издадена фактура, Правилник за прилагане на Закон за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) позволява да не се издава окончателна фактура. Въпреки тази нормативна възможност, моето мнение е, че е по-добре да се издаде окончателна фактура, от която като приспаднем аванса получаваме стойност 0, тъй като по този начин ясно се дефинира извършването на сделката, което води и до определени счетоводни дейности. Разбира се това може и да не е необходимо в някои счетоводни системи, при които извършването на сделката се документира допълнително и липсата на окончателна фактура не води до затруднения.

Ако сделката не се осъществи и авансовото плащане бъде върнато, доставчикът трябва да издаде Кредитно известие. Възниква и въпрос дали има смисъл в това да се издава дебитно известие при авансово плащане? Мнението ми е, че дебитно известие и авансово плащане са два несъвместими елемента, тъй като при допълнително авансово плащане (което е единственият начин за увеличаване на авансовото плащане) ще се издаде фактура за авансово плащане, а не дебитно известие.

Публикувано в Данъци, ЗДДС, Счетоводна практика, Счетоводство с етикети , , , , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар