Еднократно или месечно фактуриране на ДДС при финансов лизинг с опция за придобиване

tax_aspects_of_leasing_novacon_bulgaria

До края на 2013 г. данъчното събитие и задължението за фактуриране на ДДС при финансов лизинг с опция за придобиване възникваше през всеки период за плащане – например всеки месец. Нямаше изискване както при финансовия лизинг, при който е уговорено изрично прехвърляне на собствеността, ДДС да се начисли при физическото предоставяне на актива, т.е. в самото начало на договора за лизинг.

От началото на 2014 г. има промени в Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), според които изискването за начисляване на ДДС при физическото предоставяне на актива възниква и за лизингови договори, при които е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността, ако сборът на дължимите вноски по договора за лизинг (без лихвите) е идентичен с пазарната цена на актива към датата на предоставянето. Това означава, че в общия случай лизингодателят трябва да начисли ДДС по цялата сделка още в началото на лизинговия договор.

И тъй като тази разпоредба е в тежест на подобни лизингови договори, лизингодателите се опитват да намерят някаква “вратичка”, която да им даде основание да начисляват ДДС на части всеки месец, а не еднократно в началото на договора. Според лизингодателите ключът в случая е остатъчната стойност по договора за лизинг. Т.е. нека да приемем, че пазарната стойност на актива е 10 000 лева без ДДС. Лизингополучателят заплаща първоначално 2 000 лева без ДДС като начална вноска, след което в следващите например 3 години 7 000 лева без ДДС се разсрочват под формата на лизингови вноски, като допълнително за тях е уговорена и лихва, а накрая остават 1 000 лева без ДДС, които ако се платят се счита, че е упражнена опцията за придобиване и лизингодателят трябва да прехвърли актива. Според лизингодателите тези 1 000 лева без ДДС в примера се изключват от понятието “сбор от дължимите вноски по договора за лизинг” и на това основание определят, че пазарната цена към датата на предоставяне на актива (10 000 лева без ДДС) не е идентична със сбора от дължимите вноски по договора за лизинг (9 000 лева без ДДС) и поради това, за съответния договор не се прилагат изискванията на ЗДДС за начисляване на ДДС в момента на предаване на актива.

Според мен тези допускания крият риск, тъй като трудно можем да определим и в последствие, ако се наложи и да докажем пред НАП или пред съответния съд (ако се стигне до спор с НАП), че остатъчната стойност, която също би била дължима, ако решим да упражним правото на придобиване, не е част от вноските по лизинговия договор. Тук ледът е доста тънък. Поради  това моето мнение е, че подобен модел трудно може да издържи и крие големи рискове.

А какви са рисковете:

Рисковете за лизингодателят са да получи множество данъчни санкции от неначислено навреме ДДС.

Рисковете за лизингополучателят са да не може да упражни правото си на данъчен кредит. Това е така, тъй като ако от НАП определят, че ДДС е трябвало да бъде начислено в началото на лизинговия договор, то правото на упражняване на данъчният кредит също ще се определи, че е възникнало в началото на лизинговия договор. Съответно според ЗДДС правото на данъчен кредит се упражнява в същия месец или в един от следващите 12 месеца, което означава, че след 13-тата фактура, лизингополучателят формално няма да може да упражни право на данъчен кредит.

Благодаря на Стефан за идеята за тази статия и допълнителната информация, която ми предостави.

Публикувано в Данъци, ЗДДС с етикети , , , , , . Постоянна връзка.

3 коментара по Еднократно или месечно фактуриране на ДДС при финансов лизинг с опция за придобиване

  1. Б.Petkova каза:

    Здравейте,
    Бих искала да помоля за Вашия съвет по следния казус:
    Сключих договор за финансов лизинг за автомобил (като физическо лице) с разсрочване на ДДС през януари 2012. Договорът има опциа за придобиване в края на лизинговия период или преди това (на остатъчната стойност от първиначалната покупна цена). Всички рискове са прехвърлени на лизингодателя. Застраховката каско е направена в полза на лизингодателя, но се изплаща от лизингополучателя. Лизинговите вноски се състоят от главница (базирана на цената на автомобила без ДДС), лихва и ДДС. Вноските за ДДС са приблизително равни и равномерно разпределени във времето. Срокът на лизинга е 4 години. Първоначалната вноска (с платено ДДС) е 20% от покупната цена на автомобила (с включено ДДС).
    Прес март 2014 колата беше открадната. Към момента на открадването са издължени около 60% от дължимото ДДС (към момента на закупуване на колата) , а към днешна дата – 70%
    Въпроси:
    – предвид последните изменения на законодателството не следва ли лизинговият договор да се промени – за да бъде хармонизиран с действащото в момента законодотелство
    – съгласно лизинговия договор лизинговите вноски следва да продължат до момента на получаването на обезщетение от застрахователя. Следва ли тези вноски да вклщчват и ДДС предвид това, че услугата не е налична
    – Лизингодателят изчислява дължимото ДДС съгласно чл. 79 като 60% от ДДС (към момента на закупуване на колата – 20% х (5-2) години). Правилно ли е това? Не следва ли от тази стойност да се намалят вноските за ДДС , направени през последната година? По този начин излиза, че трябва да се плати повече от 120% от дължимото към момента на закупуване ДДС. Защо се използва 5 години като срок за плащане на ДДС при положение, че лизингът е за 4 години
    – Възможно ли е ДДС да бъде по-голямо от първоначалното (дори с включените начисления за лихва)
    Благодаря предварително!
    -

    • 1. Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) определя, че новите разпоредби се прилагат за лизингови договори, сключени след 01.01.2014 г.
      2. Един от принципите на ЗДДС е, за да се начислява ДДС по облагаеми доставки е необходимо да има доставка на стока или услуга или да е извършено авансово плащане за бъдеща доставка на стока или услуга. В случая в действителност услугата може да се счете за преустановена, предвид това, че всички са констатирали липсата на актива, а оттам следва, че ако няма актив, няма как да съществува услуга по наем на този актив.
      3. Не мога да разбера въпрос 3. Вероятно, когато изясним въпрос 3, ще намерим отговор и на въпрос 4.

  2. Светла Панайотова каза:

    „Рисковете за лизингополучателят са да не може да упражни правото си на данъчен кредит. Това е така, тъй като ако от НАП определят, че ДДС е трябвало да бъде начислено в началото на лизинговия договор, то правото на упражняване на данъчният кредит също ще се определи, че е възникнало в началото на лизинговия договор.“
    Здравейте,
    тук използвам цитат от Вашия коментар за правото на данъчен кредит за лизингополучателя при условия на финансов лизинг. Нямаше ли едно тълкувание от НАП от края на май 2013 г., че начисленият ДДС в случай на финнасов лизинг не се признават за данъчен кредит, докато при оперативен лизинг (под наем) – ДДС върхе ежемесечните лизингови вноски – се признават като данъчен кредит?
    Благодаря предварително.

Вашият коментар