Безлихвено финансиране от съдружник, който е физическо лице

lower-interest-rates-novacon.bulgariaСъдружниците могат да подпомогнат временно дейността на компанията като направят допълнителни парични вноски по чл.134 от Търговския закон (ТЗ) или като отпуснат заем. За целите на изводите по-долу ще приемем, че съдружниците са физически лица.

Независимо от начина на извършване на финансирането данъчното законодателство изисква финансирането да е възмездно, т.е. да е уговорена лихва. В практиката обаче съществуват случаи, при които съдружниците не желаят да уговарят лихва, за да не утежняват финансовото състояние на компанията, като по този начин приемат направеното финансиране като инвестиция в капитала на компанията (независимо как счетоводно формално ще бъде отразено). И тук се получава проблем с възможни бъдещи данъчни рискове при съдружниците. Защо при съдружниците? – Защото при тях е нереализирания облагаем доход.

Т.е. ако финансирането формално е уговорено без лихва, в бъдеще всяко физическо лице – съдружник може да претърпи данъчни санкции, свързани с уговорени непазарни условия и неплатени данъци върху потенциална лихва. В случая има определено решение, което до голяма степен може да подобри това положение. Да приемем, че в договора за заем или протокола от общо събрание за допълнително финансиране е уговорена лихва в размер на 12% на година от остатъчната главница. Също така да приемем, че компанията не изплаща лихвата. Закон за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облага с подоходен данък получените доходи в пари или натура. Това означава, че ако лихвата не бъде получена от съответното физическо лице, то тя няма да бъде обложена с подоходен данък. Съответно компанията по смисъла на Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) няма да може да признае данъчен разход за лихви, дължими към физическите лица-съдружници до момента, в който бъдат изплатени. И ако приемем, че този модел се прилага дълго напред във времето, получаваме механизъм, с който е уговорена лихва, което кореспондира с изискването на данъчните закони, но не се дължи данък от физическите лица, тъй като лихвата не се изплаща, а от друга страна за данъчни цели не се признава разход от лихви в компанията, което кореспондира с първоначалният замисъл, с една единствена разлика, че за счетоводни цели такъв разход съществува, както и задължение за изплащане на лихва към физическите лица.

Ако в бъдеще компанията отпише задълженията за лихви, с приходът ще си намали данъчния финансов резултат и данъчният ефект ще е нулев. Съответно, ако отписването на задълженията за лихви е чрез опрощаване от физическите лица, тогава ще се появи данък върху даренията по Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ), а и опрощаването може да се третира като отклонение от данъчното облагане. В такъв случай може да се направи едностранно отписване на задълженията от страна на компанията без изрично волеизявление от страна на физическите лица, като в този случай няма да се появи задължение за плащане на данък върху даренията и липсата на волеизявление няма да постави физическите лица в положение на отклонение от данъчното облагане.

Публикувано в Данъци, ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗМДТ с етикети , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар