Отказ на данъчен кредит при неправомерно издаване на Протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС

Протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС се издава в различни случаи, свързани със самоначисляване на ДДС. В тези случаи протоколът се издава от получателя по съответната сделка.

Протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС трябва да се издаде например при:

-       Вътреобщностно придобиване на стоки

-       Получена облагаема услуга, когато доставчикът е чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната

-       Получаване на стока в качеството на придобиващ в тристранна операция

-       Получена доставка на стоки, които се монтират или инсталират и доставчикът е установен на територията на друга държава членка

-       Получена доставка на скрап и други подобни стоки и свързани услуги, описани в част първа към приложение 2 от ЗДДС

-       Получена доставка на разни зърнени земеделски продукти, описани в част втора към приложение 2 от ЗДДС

В практиката съществуват случаи, при които не е напълно ясно дали трябва да се издаде протокол, поради наличие на двусмислие при данъчното третиране на някои сделки и съответно не е ясно при данъчна ревизия какво ще е точно мнението на ревизиращия екип. Реално издаването на протокол обикновено води до отчитане на нулев нетен ефект едновременно като ДДС върху продажбите и данъчен кредит (освен, ако в случая лицето по някаква причина ползва частичен данъчен кредит или няма право на данъчен кредит).

Иначе казано в общия случай нетния математически резултат от издаване на протокол е равен на математическият резултат от неиздаване на протокол.

 Хипотези:

-       Ако лицето реши да не издаде протокол

  • Ако при ревизия се установи, че лицето не е трябвало да издаде протокол – това не води до данъчни проблеми.
  • Ако при ревизия се установи, че лицето е трябвало да издаде протокол – това води до данъчна санкция в размер на 5% от сумата на неначисления данък, но не по-малко от 50 лева, а при повторно нарушение 20% от сумата на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева.

-       Ако лицето реши да издаде протокол

  • Ако при ревизия се установи, че лицето не е трябвало да издаде протокол. В този случай първото нещо, което ще направи ревизиращият екип е да откаже правото на данъчен кредит, тъй като ДДС е неправомерно начислено и процесът може да спре дотук. Но това положение не е изгодно за компанията, тъй като ще трябва да плати в бюджета размера на отказания данъчен кредит, а на всички е ясно, че издаденият протокол по никакъв начин не е ощетил бюджета. На практика по този начин компанията ще финансира бюджета с ДДС, резултат от изкуствено начисляване. До края на 2008 г. данъчните се позоваваха на чл.85 от ЗДДС, според който данъкът ставаше изискуем за всяко лице, което го посочи в данъчен документ, а данъчен документ е и протоколът по чл.117, ал.2 от ЗДДС. На тази база до края на 2008 г. данъчните можеха да откажат данъчния кредит и да не сторнират начисления ДДС върху продажбите като се позоват на чл.85 от ЗДДС. Но от началото на 2009 г. чл.85 от ЗДДС определя, че данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка във фактура или известие. Реално протоколът по чл.117, ал.2 от ЗДДС вече е изключен от това определение. Това означава, че за всички случаи, при които ревизиращият екип установи издадени протоколи по чл.117, ал.2 от ЗДДС без основание, след отказ на данъчен кредит, компаниите имат пълното право да претендират и сторниране на ДДС върху продажбите по същите протоколи, което ще доведе до нулев нетен ефект и няма да предизвика данъчни проблеми.
  • Ако при ревизия се установи, че лицето е трябвало да издаде протокол – това не води до данъчни проблеми.

 

Извод:

Анализът на хипотезите показва, че ако сделката може да се третира с и без протокол, по-добре е да се издаде протокол, тъй като това е по-сигурният и данъчно безпроблемен начин. Въпреки това, всеки случай трябва да се анализира отделно според обстоятелствата около него и вероятностите да се реализира една или друга хипотеза.

Публикувано в Данъци, ЗДДС с етикети , , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар