Безлихвените заеми, пазарните лихви и финансовия резултат

Често между местни компании се отпускат заеми. Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) определя, че за данъчни цели, лихвата по отпуснат заем трябва да е пазарна (независимо дали заемът се нарича заем или допълнително финансиране).

Понякога обаче заемите реално се договарят между страните без лихва, а безлихвените заеми със сигурност са сделки, които ЗКПО разглежда като отклонение от данъчно облагане за заемодателя. На практика това нормативно изискване често принуждава компаниите отпускащи безлихвен заем да определят лихва по договора за заем без реално такава да бъде дължима. Това води до правилно прилагане на данъчния закон, но изкривява счетоводните данни. Изкривяването на счетоводните данни се изразява в изкуствено начисляване на приходи от лихви, формиране на вземане и съответно постъпления от лихви от страна на заемодателя, и от страна на заемополучателя – в изкуствено начисляване на разходи за лихви, формиране на задължения и съответно плащания на лихви.

В случаите на отпускане на безлихвен заем между местни компании съществува приемлив вариант компаниите да не определят лихва по договора за заем, което напълно ще съответства на реалната договорка. Това би могло да стане като заемодателят извършва увеличение на финансовия си резултат за данъчни цели към края на съответната данъчна година. Увеличението ще съответства на нереализирания приход от лихва. По този начин ще бъдат спазени изискванията на ЗКПО за отклонение от данъчното облагане и счетоводните данни ще отговарят на реалността.

Описаният по-долу пример демонстрира как това увеличение за данъчни цели се отразява на счетоводния финансов резултат:

  • Счетоводни приходи 1000
  • Счетоводни разходи 800
  • Счетоводен финансов резултат 200
  • Данъчни увеличения с нереализирани приходи от лихви 10
  • Данъчен финансов резултат 210
  • Корпоративен данък 21
  • Счетоводен финансов резултат след данъци 179

Тази статия разглежда единствено заемите между местни юридически лица и заемите, между местни и чуждестранни юридически лица, при които заемодател е местна компания.

Публикувано в Данъци, ЗКПО с етикети , , , , . Постоянна връзка.

4 коментара по Безлихвените заеми, пазарните лихви и финансовия резултат

  1. Миглена Кочаркова каза:

    Здравейте,
    прочетох статиията и исках да видя как на практика мога да приложа написаното, но в годишната декларация не намирам къде мога да сложа тези лихви в увеличение на печалбата. Моля ви да помогнете.

    • Може да използвате т.40 в група „Увеличения“ към Таблица „Преобразуване на счетоводния финансов резултат“ към Приложение 1 към декларацията по чл.92 от ЗКПО, като в т.40.1 посочите правно основание „чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО“

  2. Elisaveta Zaharieva каза:

    Здравейте!И аз попадам в казуса със заемите и лихвите.Но моят случай е: аз като физическо лице давам заем на фирмата.Работник съм във фирмата ,на която предоставям заема.Как да бъде оформена сделката законово,като реално не сме уговорили лихва?Какви са задълженията и последствията за заемател и заемодател?Благодаря ви предварително!Захариева

    • Статията разглежда заемните между компании. Във вашия случай става въпрос за заем, отпуснат от физическо лице на компания. Ако физическото лице е Едноличен търговец (ЕТ), тогава може да приложите идеята на статията. Но ако физическото лице не е ЕТ, какъвто вероятно е този случай, няма как да приложите описания по-горе подход. Като физическо лице (което не е ЕТ) нямате законов ред в ЗДДФЛ да декларирате теоретичен доход от лихви, който не сте получили. Т.е. при отпуснат безлихвен заем за Вас остава риска от бъдещи данъчни проблеми, свързани с отклонение от данъчното облагане.

Вашият коментар