Заемите, лихвите и частичният данъчен кредит

loans-novacon.bulgariaОбщоизвестно е, че когато една компания извършва както облагаеми така и освободени доставки по смисъла на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), то получените от нея доставки, за които не може да се определи към коя от групите извършвани доставки се причисляват, са с право на частичен данъчен кредит.

В контекста на горното правило е интересен случаят, при който компанията е предоставила заем.

За целите на примера ще приемем, че лихвата по заема се дължи на всеки 6 месеца. Предоставянето на заем срещу лихва е освободена доставка. Също така заемът по своя характер е доставка с непрекъснато изпълнение, данъчното събитие за която възниква на датата, на която става дължимо плащането (според примера на всеки 6 месеца). Това означава, че за целите на ЗДДС лихвата ще се отразява на всеки 6 месеца. Да приемем, че за лихвата компанията издава фактура (това е напълно допустимо) и тъй като доставката е освободена, по фактурата няма да има начислен допълнително ДДС. Нека да приемем, че компанията извършва всеки месец и други доставки, които са облагаеми. Също така компанията получава доставки, за които поради естеството им не може да определи каква част от тях се ползват за извършваните облагаеми доставки и каква част се отнасят за освободените доставки (предоставения заем) – например наем на офис, общи юридически услуги, електроенергия и други консумативи и др. Ще ги наричаме “общи” доставки.

В този случай често се допуска грешка по отношение на частичния данъчен кредит.

В какво се изразява грешката?

Тъй като компанията издава фактура за лихвата на всеки 6 месеца, частичният данъчен кредит по получените “общи” доставки се отчита само в месеците, в които се издава фактура за лихвата, т.е. само в 2 от месеците в годината. В останалите месеци “общите” доставки се отчитат с право на пълен данъчен кредит. Съответно към края на годината, когато се извършва изравняване на частичният данъчен кредит с годишен коефициент, основата за изравняване (общата сума на частичният данъчен кредит за годината) е значително по-ниска от реалната и се извършва нарушение на ЗДДС.

Какво трябва да се направи?

Тъй като заемът е доставка с непрекъснато изпълнение от момента на отпускането му до момента на пълното му погасяване доставката се счита за непрекъснато изпълнявана, независимо кога се издава фактура за лихвата. Т.е. издаването на фактура за лихвата не определя извършването на доставката по отпускане на заем, а само документира възникването на данъчно събитие и дължимостта на лихвата. Това означава, че всеки месец, в който заемът е със статус “отпуснат”, общите доставки трябва да се отчитат с право на частичен данъчен кредит.

А, ако заемът е безлихвен?

ЗДДС определя, че освободена доставка е отпускането на заем срещу насрещна престация (лихва). Ако заемът е безлихвен и не е определена друга насрещна престация, то можем да го третираме като облагаема доставка (разбира се в случая лихвата ще се облага с 20% ДДС, но тъй като тя е „0“, то данъкът ще е също с нулева стойност). Това твърдение няма широка популярност, но ако е необходимо може да бъде използвано поне за данъчна защита, тъй като изцяло се позовава на ЗДДС. Важно е да се отбележи, че е необходимо да се внимава с безлихвените заеми като цяло, тъй като често крият данъчни рискове, особено по смисъла на Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Публикувано в Данъци, ЗДДС с етикети , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар