5-дневен срок за издаване на фактура – да, ама не…

В общия случай фактура се издава до 5 дни от датата на възникване на данъчно събитие или получаване на авансово плащане. Но какво се случва, ако данъчното събитие възникне или авансовото плащане бъде получено например на 30-ти Юли и доставката е облагаема?

Ако възприемем правилото за издаване на фактура до 5 дни, то вероятно можем да издадем фактурата на 2-ри Август и на пръв поглед няма да сме нарушили данъчния закон. Да, ама не – ако в този случай издадем фактурата на 2-ри Август, ще нарушим чл.86 от ЗДДС, според който регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред и

2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията за този данъчен период (т.е. за Юли)

Това е така, тъй като данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие или датата на получаване на авансовото плащане, а в примера това е 30-ти Юли, което означава че крайната дата за издаване на фактура е 31 Юли. Ако фактурата се издаде през Август, компанията може да бъде глобена с 25% от размера на ДДС, който не е начислен в срок, но не по-малко от 250 лева.

Публикувано в Данъци, ЗДДС с етикети , , , , , . Постоянна връзка.

4 коментара по 5-дневен срок за издаване на фактура – да, ама не…

  1. Иван каза:

    „2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията за този данъчен период (т.е. за Юли)“

    Това не е вярно, защото сте забравили да си прочетете следващата алинея от същия член.

    (2) Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

    В нея се определя кога е дължим данъка (кой е съответния данъчен период) и са разгледани две хипотези. Когато е издаден данъчният документ в срока по ЗДДС (защото протокола примерно се издава в 15 дневен срок), то съответния период е месеца през който е издаден документа. И втора хипотеза когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по ЗДДС, то само в този случай вашето твърдение е вярно и съответния данъчен период е когато данъкът е станал изискуем.

    • Здравейте,

      Има смисъл в това, което се посочили, но не се ли получава двусмислие – от една страна чл.86, ал.1 от ЗДДС определя, че данъкът се начислява по описания начин, когато стане изискуем, от друга страна данъкът е дължим в периода на издаване на данъчен документ. Т.е., за да няма двусмилие е необходимо да се приеме, че в чл.86, ал.1 от ЗДДС се третира не периода на изискуемост, а периода на дължимост, т.е. периода на издаване на данъчния документ…

      т.е. ако анализираме чл.86, ал.1, т.2-3 от ЗДДС:

      „2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;“. „3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.“- кой е съответния данъчен период, ако фактурата се издаде през Август, а не през Юли. За да няма двусмислие е необходимо да приемем, че „… съответният данъчен период“ не е периода на изискуемост, а е периода на дължимост. Но дали това е така? И ако не е така как тогава данъкът ще стане дължим през Август, а начисляването му (респ. посочи за Юли данъка на отделен ред в документ, издаден през Август, включи размера на данъка за Юли, независимо че по тази хипотеза става дължим през Август, посочи фактурата, която през Юли още не е издадена, а ще се издаде през Август в дневника за продажбите за Юли) ще се извърши през Юли. Т.е. хипотезата има смисъл само, ако приемем че чл.86, ал.1 от ЗДДС не визира периода на изискуемост, а приема периода по ал.2.

      Продължавам да се придържам към написаното в статията, тъй като е значително по-безрисково третиране.

  2. nick_cave каза:

    Продължавам да се придържам към написаното в статията, тъй като е значително по-безрисково третиране.

    Това е абсурд. Абсолютно нищо рисково няма в случая. Изричната разпоредба е чл.113 (4) Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Този текст обезсмисля всякакви по-горни тълкувания на изискуемости, съответни периоди и прочее.

    • Но практиката показва точно обратното. А и изискуемостта на данъка и задължението за начисляване възниква в месеца на данъчното събитие и не съществува друг механизъм за начисляване на данъка в този случай, освен с издаване на фактура.

      И абсурдите възникват тогава, когато започнат проблемите с НАП.

Вашият коментар