Проблемите на ДДС режима “касова отчетност”?

От началото на 2014 г. Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) въвежда допълнителен алтернативен режим за отчитане на ДДС – т.нар. режим “касова отчетност”. Накратко при този режим доставчикът внася ДДС, когато го получи от клиента, а клиентът ползва данъчен кредит, когато го плати на доставчика.

Преди да се заровим в детайлите на режима “касова отчетност” имаше много радостни възгласи от наши клиенти, но след като анализирахме разпоредбите, позитивните емоции се охладиха.

В кратък списък ще представя всички аспекти, които създават проблеми при прилагането на режима:

  • Доставчикът не може да прилага избирателно режима, т.е. не може да го прилага само за определени клиенти и само в определени случаи. Режимът се прилага за всички клиенти и то за период не по-кратък от 12 месеца.
  • Доставчик, който прилага режима е задължен да прилага същия ред при ползване на данъчен кредит, когато се явява получател по друга сделка.
  • Компания, която не прилага режима, но се явява клиент на друга компания, която в качеството си на доставчик прилага режима, е длъжна също да прилага режима по отношение на данъчния кредит за съответната сделка.
  • Усложнен е режимът на документиране и отчетност – например, да приемем, че доставчик Х издава фактура за 12 000 лева с ДДС. Доставчикът осчетоводява фактурата и я включва в дневника на продажбите (без обаче ДДС да участва в резултата за периода). След 2 месеца Х получава 6 000 лева, за което издава изричен протокол, който изпраща и на клиента. Х включва протокола в дневника за продажбите за съответната част от ДДС по сделката (т.е. за 1 000 лева). След 1 месец Х получава по банковата си сметка останалата част от вземането по фактурата и отново издава протокол, който изпраща на клиента и отразява протокола в дневника за продажбите за съответната част от ДДС по сделката (т.е. за 1 000 лева). Реално в този случай по издадената фактура се извършва 3 счетоводни отразявания (вместо 1), 3 ДДС отразявания (вместо 1). Това със сигурност ще направи сложен и скъп счетоводния процес.
  • В горната подточка показах съвсем реален пример, при което за всяко получено плащане се издава изричен протокол. Не само, че се издава протокол, но и е необходимо да се организира отделна система, с която да се проследява точно по коя фактура се извършва плащането, каква част от съответното плащане е ДДС и за каква част трябва да се издаде протокол. Представете си компания, която издава стотици, дори хиляди фактури на месец, по какъв начин организира допълнително това проследяване (да, напълно е възможно дори компания с оборот до 500 000 евро, каквито са изискванията на ЗДДС за прилагане на режима, да издава дори хиляди фактури на месец). Според мен това ще създаде огромни административни проблеми и хаос.
  • Често (особено при голям документооборот) аналитичните разчети за задължения по фактури при доставчика и клиента се различават, независимо че общите суми могат да съвпадат. Това ще доведе до практически неточности при документиране на режима с протоколи и вписване на съответните номера на фактури, по които е извършено плащане.
  • Представете си как за всяко плащане доставчикът издава протокол и го праща на клиента и отново издава протокол и отново го праща на клиента. И често доставчиците имат стотици клиенти, т.е. издават стотици протоколи непрекъснато и ги пращат на стотиците си клиенти.
  • При ревизия или проверка от НАП доказването и проследяването на спазването на разпоредбите на ЗДДС за режим “касова отчетност” ще е предизвикателство (дори и НАП признава този проблем).
  • Всяка компания има ключови клиенти. Какво става, ако ключовите клиенти не са съгласни да прилагат режима, т.е. техният доставчик също не трябва да го прилага.

С тази статия не искам да определя режима на касова отчетност като ненужен, но в този му технически модел смятам, че не може да бъде разумно прилаган.

Публикувано в Данъци, ЗДДС с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>